Мин Юнги момче с доста студен характер. Външността му показва че никой не може да го пречупи, но всъщност той далеч не е такъв за какъвто всички го мислят. Вътрешно той е едно крехко 20 годишно момче... Момче което дори няма смелостта да признае чувствата на човека в който е влюбен от 4 години, а именно Джънг Хосок. Момчето пленило сърцето на Юнги, момчето за което мисли денен и нощем 22 годишния шеф на Юнги.
Синьокоското (Юнги) работеше в компанията на Хосок. Те бяха приятели в училище въпреки ще Хосок беше по-голям виждаха се абсолютно всяко междучасие...но вече не са толкова близки колкото преди.
-Юнги ела за малко. -каза Хосок кръстосал крака на кожения си стол в офиса си.
Гласът извади Юнги от мислите му, който подреждане някакви папки с докоменти в другия край на офиса. Той веднага остави документите на близката стъклена масичка и с бърза крачка към шефа си.
-Да господин Джънг? - поклони се в знак на уважение Юнги.
-Подреди ли документите?
-Не аз--
-И също искам да кажеш на господин Ким да дойде в кабинета ми.
-Добре господин Джънг-отново се поклони.
-Свободен си-каза червенокосия (Хосок) и се обърна с лице огромния прозорец (ох не мога да го обясня нали ме разбирате там такъв голям прозорец на цялата стена) разкриващ гледка към цял Сеул.
Юнги се отдалечи от бюрото и тръгна към вратата след което излезе.
-Ах, Юнги... Липсва ми да сме приятели като преди... Но повече искам да разбереш колко много те желая....Жалко че не изпитваш същото към мен...- говореше си сам Хосок гледайки към градът през прозореца.
-Господине, господин Ким каза че не може да се появи в офиса ви сега защото е зает и--
-Шш замълчи за малко. - прекъсна го Хосок и се изправи от стола си като тръгна към Юнги.
-Защ-- Хосок сложи пръста си на устните му за да млъкне.
-Защото така.Искам... Да ти кажа нещо.
Сърцето на Юнги за бърза ритъма си. Беше толкова близо до него че усещаше дъха на Хосок разбиващ се в устните му.
-Знаеш ли... Много си красив...-Хосок си сложи ръката на бузата на Мин и я помилва.
-А-а к-какво правите...? - отдръпна се леко назад, но опря стената.
-Юнги...ако знаеш от колко време желая това...
-Кое-- в този момент Джънг сля устните им. Юнги ококори очи, но секунди по късно се отпусна и затвори очи. Започна да движи устните си срещу тези на Хосок. Краката на Мин започнах да го поддават. По-големия плъзна ръката си надолу по бедрото на Юнги, после спусна и другата. Обхвана ги здраво и ги повдигна.По-малкия разбрал намека веднага ги уви около кръста му и сложи ръцете си на врата му.
