Дийтан повика всички от глутницата в клиниката "какво има?" попита Малия. "момче изчезва от малко градче наречено Ривардейл миналото лято" отговори кратко Дийтан." защо ни го казваш?"попита Стаелс." чакай Ривардейл ли каза?" каза Лидия. "да, защо?" попита Дийтан. "имам роднини в града" каза развалнувана Лидия. "това не е сега най-важното Лид. Защо ни извика да ни кажеш за изчезнало момче, което дори не е от Бийкан Хилс и то преди много време?"попита Стаелс. "защото има свръхестествена акривност в града или по известното название" пума" какво ще кажете отивате ли?" попита ги Дийтан."какво ще стане с Бийкан Хилс докато ни няма?"попита притеснен Скот." имаме Дерек, Лиам, Майсън, от време на време Тео, Питар, Кори-те ще одържът положението, докато се върнете, а и можете да се върнете по-всяко време, за вас ще е като на почивка" каза последно Дийтан." предполагам, че посещение на Ривардейл, няма да е толкова лошо"каза Стаелс и глутницата излезе от клиниката на Дийтан.
*
Глутницата на Скот прекара цял ден отправяйки багажа, а утре тръгваха. Всички се сбогуваха с родителите си. Всички пристигнаха пред една къща, която беше на един приятел на Дийтан, който е извън града. "дом мил дом" пошегува се Стаелс веднага след като влязоха в къщата. "къщата изглежда доста хубава" каза Лидия оглеждайки се. Вече беше късно, а те още разопаковаха багажа. "според думите на Дийтан утре ни чака училище от 8 сутринта"каза Скот въздишайки тежко щом видя колко часа започва. "супер, новите страници в града. Ние не познаваме никой и никой не познава нас" каза Малия. "говорете за себе си" каза Лидия. "братовчеди не се броят"каза Стаелс." не знам за вас, но аз си лягам"каза Скот и се качи в стаята си.
*
Всички бяха готови и вече бяха пред училището. Изведнъж Лидия се затича към една червенокоска и я прегърна."Лидия, защо не ми каза, че си в Ривардейл по-рано?"попита червенокоската."аз пристигнах вчера, а къде е Джаксън?" попита Лидия. "майка ти не ти е казала или не знае как, но той изчезна миналото лято" каза леко разстроена. "съжелявам, Шерил" каза Лидия и я прегърна." здравей!"проговори Малия най-накрая след дълго мълчание. "здравей, аз ще отивам към клас"каза Шерил и тръгна.
"явно разбрахме, кое е липсващото момче"каза Лидия с тъга." всичко ще се оправи" каза Стаел и я прегърна.
*
Беше обят и глутницата беше седнала на една от масите. "тази Шерил ми се стори малко груба" каза Малия." споко, тя винаги е била кучка" успокой я Лидия." защо казваш такова нещо за собствената си братовчедка?"попита Скот." напомня ми много на мен преди да разбера, че Стаелс съществува" каза Лидия. "стига не беше толкова лоша"каза Стаелс.
"не напротив беше много по-зле"каза Скот и всички се засмяха. "хора само аз ли виждам това?"попита Лидия, която се беше в гледал в нещо през прозореца." какво?"попита Малия гледайки в същата посока." и аз не виждам нищо"каза Скот." нито пък аз" каза Стаелс. Всички бяха прекъснати от две момичета.
"какво по дяволите гледате?"попита Едното момиче. Всички се обърнаха към тях освен Лидия. След една минута и тя се завъртя.
"просто ми се стори, че видах нещо"каза Лидия. Тогава тя се обърна пак в посоката на прозореца и пак към двете момичета. "както и да е аз съм Бети, а това е Вероника искахме да се запознаем вас" каза Бетти.
"много ни е приятно да се запознаем" каза Вероника и подаде ръка към Лидия." да и на нас ни е приятно, но сега трябва да тръгваме" каза Лидия и стана"хайде" тя каза на останалите. Те излязоха от училището.
" Лидия спри"каза Малия." не можем да говорим тук" отговори кратко Лидия и се качи в колата си. Скот на мотора си, а Малия се качи със Стаелс в джипа му. След минути Лидия спря пред къщата в която се бяха настанили. "Лидия защо дойдохме тук?" попита Стаелс." защото, ако бяхме останали и някой ни беше чул щяхме да станем още по-страни" каза Лидия. "изчезваме по средата на деня не изглежда никак страмно" каза Стаелс. "да, но имам нещо важно да ви кажа, нещото, което видях беше братовчед ми,целия беше облян в кръв и ме гледаше в очите и се усмихваше. Онези две момичета ме расеяха, за миг се обърнах и вече го нямаше"разказа Лидия." Лидия успокой се всичко ще бъде наред, сигурно ти се е превидяло, просто си била в шок, все пак тъкмо беше разбрала, че братовчед ти е изчезнал"успокой я Малия." какво по дяволите правиш?"попита Малия и се обърна към Стаелс, който се беше долепил плътно до прозореца." едно нещо имам да ви кажа, а то е че Лидия вижда неща не просто от нищото, а на мен не ми се умира днес"каза Стаелс.
