Не мога да повярвам

Връщането

На сутринта:
Станах, оправих се и се облякох се така:

След което слязох долу защото беше време да тръгвам. Видях баща ми и майка ми да ме чакат долу. Те ме прегърнаха и казаха,че съжалявате за това което са криели толкова време. Аз им простих разбира се. Докато се сбогувахме някой почука на вратата. Аз отворих и видях онзи от вчера. Той попита:
К: Ще тръгваме ли?
Аз: Да добре.
Като отидох ми нашите и ги прегърнах.
След това тръгнахме. Излязох от къщата и му казах:
Аз: Хайде гарата е на там.
К: Ти сериозна ли си?😁
Искаш да ходим с влака.
Аз: Да разбира се. С какво друго?
К: Боже с теб имаме много работа!
Хайде към влака.
Той беше облечен така:

По пътя Бен ми писа следното:
Б: Хей как си? Къде си?
Аз: Върнах се у дома след няколко часа се връщам.
Бен нещо пишеше но аз изключих телефона си.
К: Всичко наред ли е?
Аз: Да що да не е!
К: Ами незнам може би защото се натъжи като този ти писа. Гадже ли ти е?
Аз: Ти за лично пространство не си ли чувал. И не не сме. Той е с моята нова НДП.
Като казах това някой ми счупи врата отново. Камерън видя какво стана и отиде след човека. И ме остави сама. Разбрах след като се съживих. Намаше никой около мен. Затова станах и продължих към гарата. За жалост нямаше влак и трябваше да чакам 2 часа. Седнах и започнах да размишлявам в какво се забърках. Взех си телефона и видях 50 непроверени съобщения от Бен. Въобще не ми се занимаваше с него и така и неги прочетох. Оставаше още половин час до влака. Беше ми толкова скучно. Докато не се появи Камерън с Дейвид.
Аз: Дейвид какво правиш с него.
К: Ана той ти счупи вратът.
Аз: Дейвид защо го направи.
Д: Съжалявам Ана но ти се върна и дори не ме поздрави. След всичко което преживяхме заедно.
Аз: Дейвид ти направи така че да развалиш приятелството ни. Съжалявам.
Дейвид: Моляте Ани просто ми!
В този момент дойде влака и му казах чао.
Качих се както и Камерън. Седнахме заедно. Той ме пита какво е станало.
Аз: За какво да ти казвам като ти вече знаеш сигурно.
К: Да знам. Но просто исках да те питам.
Аз: Все тая.
Пътувахме 3 часа. Най-накрая стигнахме. Слязох и се запътих към общежитието. Но Камерън ме хвана за ръката и ми каза:
К: Ако искаш да си живееш живота нормално вземи това колие. То ще те пази от слънцето. О и да утре след лекциите ти ще те обучавам.
Аз: За какво да ме обучаваш.
К: За това как да използваш сили те си. И аз съм като теб. С баща вампир и майка фея.
Аз: Оооооо! Значи това ще бъде живота ми от тук нататък?
К: Да но ти силна ще се справиш.
Той ме прегърна и каза до утре.
Аз продължих напред и видях Бен. Обърнах се и казах на Камерън:
Аз: Камерън чакай!
К: Какво има?
Аз: Става ли да минеш с мен тази улица. Като ме държиш за ръката.
К: Защо? Смисъл добре ще дойда но това с ръката.
Аз: Моля те важно е за мен. Пек и така ще ми покажеш че мога да разчитам на теб.
К: Амииии добре.
Хвана ме за ръката и минахме улицата. Бен ме видя и дори не ме поздрави. Което добре. Аз прегърнах Камерън, засмях се и му казах чао.
Да обаче това беше само в главата ми. Всъщност като се обърнах да го извикам. Него вече го нямаше. Толкова тъпо ми стана. Но какво да се прави. Минах покрай Бен. Той ме спря.
Б: Здрасти Ана.
Аз: По хей Бен.
Б: Защо не ми отговаряш.
Аз: Бен ти ходиш с НДП-то ми съжалявам но не е редно. И си тръгнах. Той не ме последва. От което се успокоих.

🔜🔜🔜🔜🔜🔜🔜
В другата глава ще разберете какво ще стане
🔜🔜🔜🔜🔜🔜🔜