drugs, you should try it <спряна>

петнадесет

- С кого си пишеш? - Тейонг попита, лягайки обратно на леглото до приятелят си.

Джехьон го прегърна отново, оставяйки телефона си на нощносто шкафче до себе си и се зачуди дали да му каже.

- Дойонг ми писа. - измрънка той, целувайки косата му. Тейонг се надигна леко и го погледа смръщено.

- Какво? Защо?

- Не знам, но не се тревожи, простоо...искаше да види как съм.

- Само това? - Джехьон кимна. - И няма причина да се притесняваме? - чернокоското кимна отново. - И няма да ни направи нищо?

- Че кога ти е правил нещо?

- На мен, не, но на теб.

- Всичко ще е наред, Те. Той не е заплаха. - Джехьон каза и целуна челото му.

Малкото момче се отпусна отново в ръцете му и си пое дълбоко дъх. Двете момчета не бяха излизали от стаята на по-големия вече втори ден и Тейонг не се бе чувствал по-добре никога.