~~The Labyrinth~~

~~Лабиринтът ~~{Разказ по филма ''Лабиринтът на фавна'' от 2009}

Алхесирас, Испания, 1944

Не спирах да сънувам този странен сън отново и отново. Баща ми ме изтръгваше от ръцете на майка ми, която с мъка сдържаше сълзите си и с ръце прикриваше корема си. Погледът му беше толкова властен и беше очевидно, че тя се страхува от него. Страхуваше се най-вече заради мен. От това, което можеше да ми причини. Боеше се и за нероденото ми братче, чувстваше, че не му е писано да се яви на този свят. Аз също го чувствах. Сънят ми ставаше все по-странен с всяка изминала нощ. Появяваха се разни тъмни фигури в гората, в която се случваше всичко. Извисяваха се над дърветата и протягаха дългите си кокалести ръце към шията ми. Чуваше се и някакво едва доловимо писукане и плясък на нечий криле на нощна пеперуда или на някое друго горско създание. Тичах и се препъвах безпомощна в дългата си бяла нощница, падах върху камъните и наранявах нежната си кожа във всеки един див розов храст. Чувах гласовете на войниците някъде зад мен, свирепите стонове на хрътките, които ме диреха. Изведнъж като изстрел отекна гласа на моят преследвач. Замръзнах от ужас. Вцепених се до един стар дъб и не можех да помръдна. От нощницата ми бяха останали само висящи дрипи около тялото ми. Тялото ми беше цялото издрано и струйки кръв се стичаха надолу по бедрата ми. Изплашена се заоглеждах в тъмнината за светулка или някоя звезда, която да ми покаже пътя към спасението, но нищо и отникъде не се мъжделееше дори. Бях сама с безпощадните сенки и приближаващият край. Две сълзи се търкулнаха по бузите ми. Избърсах ги преди да отекнат в мрака. Преди да заблестят като фенери и да бъдат видени. Една клонка се счупи близо мен. Сърцето ми препусна няколко удара. Някой ме докосна по голият крак. Леден, жужащ ток премина през тялото ми и се вряза право в мозъка ми. Стиснах мислено зъби и се насилих да погледна. Огромно насекомо приличащо на скакалец се взираше в мен. Стоеше и едвам помръдваше с крилца. Вгледах се в него и някакво ново чувство ме заля. То се вдигна с леко движение във въздуха. Стори ми се, че прави жестове към мен, да го последвам навътре в гората. Без да се поколебая, аз тръгнах след него. Това беше единствената ми надежда. Шумовете и гласовете зад мен започнаха да избледняват. Накрая ни помен остана от тях. Забравих за всичко. Следвах симпатичното същество и пред мен се откри нов път. Изоставена пътека, обрасла с мъх от двете страни. В края й се намираше висок каменен зид, покрит с тръни и големи розови храсти. Обърнах се назад и видях, че пътят беше отрязан. Никой и нищо не можеше да се добере до мен. Продължих след насекомото. То се спря, размаха плавно като балерина крилцата си нагоре, след това надолу и каменният зид се разтвори пред очите ми. Пристъпих напред и осъзнах, че се намирам в много древен лабиринт. Като този, който бях виждала нарисуван в една дебела книга. Следвах неуморно съществото, докато не стигнахме края. Пред мен се разкри градина с огромен кладенец, в който се намираха сякаш стотици хиляди стъпала. Листа от червени рози ги покриваха. Запристъпвах по стъпалата, следвайки моят нов и единствен приятел. Без страх. 

~~Kami Choi Ilieva~~