Откровения на една лисица

28.08.2019г.

Дишаш тежко... не можеш да си поемеш дъх, сърцето тупти като лудо...
НЕ!
Не е лесно да имаш пеперуди в корема.
Ала трябва да изпиташ това чувство, да се докоснеш до забранения плод.
Но внимавай, после ще си патиш за дързостта си да отхапеш от ябълката на Адам и Ева.

Какво е да си харесваш някого? Това е първият стадий на болестта, наречена "любов". Една зараза, за която няма лек. Нали знаете, тя винаги слага двама влюбени на легло. Нямало е, и никога няма да има. Веднъж да я прихванеш, винаги от нея ще страдаш.

Харесвам една лисица - една от многото, но за мен специална, точно като розата на Малкия принц. Храниш я, поиш я, даваш ѝ любов. И тя отвръща със същото. Но лисицата е и олицетворение на самата любов - помагаш ѝ да стане голяма, а когато порасне си тръгва от уютната хралупа на двамата възлюбени. Друга прилика между любовта и лисицата - и двете хитруват. Тъкмо да ги хванеш и те вземат, че ти се изплъзват измежду пръстите на ръцете.

Сега се чувствам страхотно със своята лисица. Даже се чудя дали аз не съм лисица за самата нея. По-скоро котка - тя много обича котките. Сладки същества, за който си струва да положиш грижи. Та, моето животинче ми казва, че нашата хралупа или по-скоро скелето на хралупата, което правим ние, след време ще се превърне в дупка за живеене, но после ще се разруши, защото поради една или друга причина основите ще се разклатят. Тук хралупата символизира любовта. На мен не ми се иска да става така. Опитомих своята лисица преди един месец, а вече ми се иска да започнем да обзавеждане хралупата, при условие, че не сме стигнали половината направа на скелето.

Силно се привързах, много силно. Всеки ден си мисля за него, това животинче, което ме кара да се чувствам по специален начин. Но лисицата не споменава, че ме е опитомила. Държи се така, сякаш е, но не го казва - гали ме с опашка, бута ме с лапички... Веднъж каза, че иска много да ме опитоми и да си направим хралупа, без тя да я разваля, защото, повярвайте ми, много е опустошителна. Знам, че това няма да продължи дълго. Яд ме е, тежко ми е, все едно съм вълкът от "Седемте козлета" с пълен търбух с камъни, когато си помисля, че този строеж ще приключи и няма да можем да си обзаведем хралупата. Лисицата ми каза така. Още не я познавах, а исках да я опитомя. Тя ми се скара, че трябва да я опозная по-добре и пак тогава да си помисля дали искам да я опитомя. Но аз знам, или поне така се залъгвам, че съм я опитомил. Та, тя е диво животно, неподвластно на команди и заповеди. Искам да си живеем заедно в нашата хралупа, но тя не е готова. Прекалено много хора като мен са я опитомявали, а после са я гонили от хралупите им. Сега е по-предпазлива, но смятам, че това може да ѝ попречи да се сближи с мен - не ми споделя, чака аз да я питам. Прави ми някаква знаци, че иска да ме опитоми, но тези знаци може да са просто на игра... тъжно ми е, че не знам. Искам да узная колкото е възможно по-скоро дали с моята лисица можем да направим хралупа, дали има шансове, само това искам да знам...

По принцип нямам право да опитомявам пораснали лисици, тъй като аз самият не съм навършил нужните години, за да бъда опитомен и да опитомявам по-пораснали лисици, като цяло животни. Има една котка, която много ме харесва и иска да ме опитоми и да заживеем под един навес, но аз искам да бъда със своята лисица, затова взех решение да разсея надеждите на котката. Това е моята тревога в този късен час, когато приключвам това откровение към него...