Чух досадната си аларма, която не спираше да звъни. Не ми се правеше нищо днес,обаче съм на училище и това няма как да стане. Бог да ми е на помощ днес,защото изобщо не съм в настроение . Станах и отидох до банята да си свърша сутрешните процедури. Отидох до стаята си, за да се приготвя. Стаята ми не е кой знае какво . Стените са боядисани с лилава боя, имам бял гардероб, също така бюро и стаята ми е украсена с много снимки. На семейството ни(което вече го няма), на приятелите ми и на моето малко съкровище - първият ми братовчед,Раян. Хубаво е, че и те са в Лас Вегас и ще мога да го виждам когато си поискам. Сега обаче трябва да се фокусираме върху нещо друго. Това е училището. Още не съм решила какво ще обличам. А то започва след 20 минути. Добре вече си избрах какво ще е днес.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
- Тате? - ............. Няма никакъв отговор. Значи е отишъл на работа. Добре,сега вече отиваме на училище. * * * * Първият ми час е Биология. Тя е в стая 307. Само че е на третия етаж. Добре, жива съм. Сядам на най - последния чин. Той ми е любимия. До мен само, че седна едно момиче. Беше много хубава. Руса коса, сини очи, със стройна фигура. Просто перфектна. - Здравей. Аз съм Моника. Ти си новата ученичка, нали? -Да аз съм, казвам се Ребека. Но ми казват Бека. - Е, Бека защо се премести тук. - Родителите ми се разведоха и с баща ми сега живеем тук. Ти от тук ли си? - Аз съм родена и отраснала тук. - Искаш ли днес да дойдеш у нас? - С удоволствие! - Добре, значи днес след училище отиваме у нас и ще се опознаем. - Добре, съгласна съм.
* * *
Следващите няколко часа минаха нормално. Стоях с Моника и по математика както и по история. На голямото междучасие с нея отидохме до павилиона и след това седнахме на пейка в двора на училището. Говорихме си и неусетно минаха 30 минути, за малко да закаснерм за час. В останалите три предметета до мен сядаха различни хора. Запознах се с Тоби. Той беше малко досаден, но и мил.
В класа ни има две близначки, Наталия и Симона, стоях с тях последните два часа. Веднага щом свърши училище с Моника си извикахме такси, защото градът е прекалено голям, за да го запомня за едва два дни. Казах адреса и се надявах да не съм го объркала. За щастие не бях. Платих на шофьора, нищо че Моника настоя тя да го направи. Мисля, че с нея доста си допаднахме като характер. У нас нямаше никой.
Извинявам се за грешките.💜 Не забравяйте да гласувате и коментирате.💙❤️
