Сбърках много и не мога да се поправя.
С тебе имах всичко,а сега сърцето ми го няма.
Боже каква глупачка съм за бога.
Нараних те,а сега без теб не мога.
Сега осъзнавам какво правеше за мен.
Осъзнавам как си ме обичала с половин сърце.
Ранявах те,разигравах те.
Осъзнавам как разбита все оставях те.
Истински обичаше ме,но аз отказвах да го видя.
И сега сама и с право сълзите си трия.
Можеше да имаш всяка друга,но мене пожела.
И сега да ме обичаш пак.
Зная че повече не би могла.
Беше права че късно ще се осъзная.
Че вече ще е приключило,когато пак те пожелая.
Денем се смея и уш съм щастлива.
А нощем гледам снимките ни и плача на кълбо присвита.
Ти не се отказа от мен,но аз го направих.
Сега сме далече но в ръцете ти,сърцето си оставих.
Аз не те заслужавам,не те направих щастлива.
Ще срещнеш някоя,която ще се радва че те има.
Аз не те оцених и съжалявам за което.
Но те обичам и сърцето е виновно то проклето.
Да знам че ще мине време и ще те забравя.
Но в себе си дълбоко ще си те запазя.
Сега любима е моя ред да страдам.
Обичам те и за всичко страшно съжалявам....
