The Witch {[BTS]} Season 1

=4=

Отворих вратата и пред мене седяха момичетата. Всички бяха тука. Седнахме на масата и се наядохме. След това оправихме масата и седнахме на масата отново.

Аз им разказах за случката с Джунгкук.

-И така момичета, мисля че и те не са хора.

-Трябва да открием някак си.- каза Кади.

-Ами как?- попита Мария.

-Да прочетем книгата с чудовища. Може да намерим нещо.- каза Цвети като взе книгата.

-Това е добра идея!- казах аз.

.

.

-Ами не знам има толкова много чудовища тук. - каза Цвети отчаяно.

-Какво знаем за него?- попита Кади.

-Че е простак!- казах аз ядосано.

-Това го знаем, нещо друго.

-Ами знаем че не е вещица, защото свички вещици се познават. Не съм виждала него преди.- каза Цвети.

-Да- казах аз.

-Ами да направим списък с чудовищата, и ще ги наблюдаваме.- каза Мария.

-Това е чудесна идея!- каза Кади.

Започнахме да правим списък с щудовищата:

1.Върколаци

2.Зомбита

.

.

.

10.Вампири

*На следващия ден*

Станах рано. С момичетата се срещнахме в едно кафене, но този път и Хоби беше с нас. Обяснихме му всичко и той ни каза че са приятел с Намджун и Джин. Били са в един клас и те са му казали, че са вампири. И той им казал, че и той не е човек.

-Щом те са вампири, има вероятност и останалите да са вампири.- каза Кади.

-Ако е така наистина трябжа да седим далеч от тях. Знаете защ..- каза Цвети.

-Да.- каза Мария уплашена.

-Знам как ще разберем дали са вампири. Ще сложим човешки кръв във близост и ще наблюдаваме.- каза Цвети.

-Аз ще нося човешки кръв върху себе си.- казах аз.

-Добре- казаха всички.

Аз веднаха намерих торбичка човешки кръв, е нали все пак съм вещица, нормално е да съм бърза. Сложих си го в раницата и тръгнах към училище.

Вече бях в класната стая и седнах при Кади. Тя ми се усмихна и аз и отговорих с усмивка. Джунгкук го нямаше още.

Ето го.. Появи са преди 5 минути да бие звънеца седна на чина си с приятеля си погледна към мен злобно и сеобърна към страната на дъската. Трябваше да е усетил аромата на кръвта. Но той никак не реагира. Вероятно ли е да не е вампир. Офф какво е тогава?!

След часовете тръгнах към къщи. Но този път нистина усетих че някой ме преследва. Вървях спокойно и когато вече бях пред къщи отключих вртата, и когато вече бях вътре заключих здраво вратата. бях притеснена и затова очите ми се превърнаха в сиви. Даже бях много притеснена и станаха тъмно сиви. Как така една вещица може да се страхува. Ами да аз се плаша..

Когато се качих в стаята забелязах, че някой седи върху леглото ми. Това беше.. Джунгкук..

-Ти какво търсиш тук и как успя да влезеш в стаята ми?!

-Ами през прозореца.- каза той.

-Излез от къщата ми както си влезнал!!- казах аз. Усещах как очите ми са все още сиви. Затова се опитвах да не гледам към него, но усетих как се приближава към мен.

-Искаш да разбереш какво съм, нали?- от къде разбра.- Знам че си мислеш че съм вампир. Да вампир съм!

-Какво?- казах аз като го погледнах право в очите. Това беше грешка...

.

.

.

.

Ето я и новата част. Дано да ви хареса.