Люк Никълсън

Част 2

Сутрин,алармата ми звънна както обикновенно,онази дразнеща мелодийка,която ме събужда всеки ден за да ми напомни,че имам работа за деня. След като алармата звънна аз станах от леглото,отидох да си измия лицето за да се посъбудя и видях бележка за мен,която гласеше "Скъпи,имам работа сутринта,има храна в хладилника,оставила съм ти и пари,не ме чакайте за вечеря,обичам ви!

От:мама"

Оставих бележката настрани,измих си лицето и зъбите,отидох да се облека,отворих гардероба и взех едни анцузи и една бяла тениска.Поприбрах малко стаята си и отидох да събудя брат си,той спи много дълбоко,едвам го събуждам сутрин,но си имам тактика,слагам му слушалки в ушите и пускам силна музика,след което той ми се кара,но му минава бързо.                                                                 Казах му да се измие,да се облече и да дойде долу. Аз отидох до кухнята да видя   какво има за закуска и намерих зърнена закуска,отворих хладилника да взема мляко,сложих от закуската в две купички и млякото също,след което Джо дойде,нахранихме се и беше време да закарам Джо на училище,закарах го до училището след закуска и отидох на фитнес,посидях 1-2 часа там и отидох на стадиона да тренирам,защото имах важен мач след два дена,там се забавих час,след тренировките бях изморен и потен,прибрах се,изкъпах се,облякох тесни черни джинси и черна тениска с жълт надпис NIRVANA,приготвих се и аз за училище. Стигнах до училище,паркирах колата на училищния паркинг. Отидох да се поразходя из училището преди първия час. Стигнах до шкафчето си,видях как Майкъл идва към мен (Майкъл Рейнолдс,висок,хубав,добър футболист,малко пълен като за футболист,един от най-добрите ми приятели),от другата страна на коридора се задава г-н Джонсън(Фред Джонсън,учител по история,много ме "обича"),идва за да се заяжда отново с мен.

-Никълсън,научи ли си урока за днес?

-Господин Джонсън,научих си урока толкова колкото вие знаете относно модата,като гледам със какви дрехи сте днес.

-Така ли? Ще видим тази работа Никълсън,как ли ще отговорите на въпросите,които ще ви питам в часа,давам ви време да прочете урока поне веднъж.

-Но нали аз съм ви любимият ученик,защо ще ме изпитвате?

-Защото много ви знае устата.

Г-н Джонсън обожава да се заяжда с мен,прави го постоянно,чака да се издъня и да каже на майка ми,но ще го търпя още една година и се махам.Майкъл дойде при мен и започна да се смее,и аз нямам идея защо.

-Майкъл,защо се смееш като пълен истерик?

-Пич,едно хлапе се преби и започна да се смее сам на себе си.

Майкъл се смее на абсолютно всичко,дори да не е смешно,зе него всичко е смешно,ако падне нещо върху главата му той пак ще се смее.

-Рейнолдс,ти си като истерична кокошка,която я колят докато е жива.

-Никълсън,и ти не падаш по далеч,така че спокойто.

Аз лесно се разсмивам,но пък и лесно се ядосвам. Най-вече ме ядосват учителите и,когато нещо не ми се получи също. Аз съм човек,който не може да губи,обичам да побеждавам,каквото и да е. Задава се и Джонатан,нещо тъжен (Джон Хемингс,висок,странен,играе волейбол и го бива в това,той е "плейбой",всяка седмица е със различно момиче,другият ми най-добър приятел).

-Братле,какво има? - не знам защо го питам след като той ще каже и без да го питаме,но все пак.

-Джена скъса с мен вчера,не ме обичала. - казва той някак тъжно. Джена беше гаджето на Джон и ходиха цели два дни и през тези два дни "връзката" им беше интересна и доста странна едновременно.

-Пич,та вие ходихте само два дни,нямаше смисъл изобщо да ходите,защото дори не се обичате. - казва Майкъл,който много плюе,когато крещи.

Влязохме в първия час - география. Госпожа Дженсен говори някакви неща а аз си мисля за други неща а именно - мачът,който ще играем след два дни,много се тревожа,защото този мач е важен за отбора. Часът свърши преди да се усетя. Втори час имам история при Господин Джонсън,който ще ме изпитва,отново. Не разбирам защо го прави след като аз нищо не му казвам и не му преча. Звънецът бие,кошмарът започва. Джонсън влиза в стаята и ме гледа подло и започва да ме тормози с изпитванията си.

-Никълсън,ставай горе! - аз ставам бавно за да забавя поне малко процеса.

-Г-н Джонсън,нужно ли е? - започвам да мърморя.

-Да,нужно е! Кажи ми кой е Карл Мартел?

-Ъъъъ... - и това е единственото нещо,което казвам в продължение на 10 минути.

-Никълсън,не те чувам!

-Може би защото не говоря? - трудно е да се чуе човек да говори,когато той не казва нищо.

-Не ми отговаряй!

-Свърши ли изпитването?

-Никълсън,умен си колкото една катерица. - казва ми го често.

Изпитването свърши и Джонсън започна да говори нещо друго,което не разбирам и скоро и часа свърши. През всички часове не се случи нищо интересно. Взех Джо от училище и отидохме във Макдоналдс за храна,защото майка ни тази вечер отново няма да си е вкъщи. Прибрахме се и Джо отиде в стаята си а аз останах във всекидневната и гледах някакъв нов филм на име "Мераклии"