На другата сутрин, когато се събудих и се измих, слязох да закуся, но нямаше никой незнам къде бяха отишли. Затова реших сама да си направя закуска. Приготвих си палачинки и седнох да ям. Сетих се за Анджи, дори не проверих в стаята си ли е.
И точно тогава тя слезе по стълбите, умърлушена и рошава, седна взе си две палачинки и сок без да продума и дума и се качи отново горе.
След като подбрах малко реших да поговоря с Анджи.
Влязох в стаята седнах до нея и казах
- Добро утро
- Ъффф, сетила се тя за мен - измърмори и се запъти към гардероба
-Анджи какво ти е? Заща не ми говориш? Ако е заради снощи, не мислии ли, че имам право?
-Говоря както виждаш..Ох, съжелявам, просто незнам какво ми става.. Права си
-Няма нищо, както й да е . Ще ходиш ли някъде.
-Мислех да ида да се разходя, идваш ли?
-Разбирасе, само да се облека.
Вече бях в стаята си. Облякох широка, зелена тениска с картинка на вълк, къси панталонки, сивите ми любими кецове, направих си небрежен кок и сложих малко спирала.
Анджи ме повика, вдех си телефона и парите и излязохме. Точно влизаше и татка и му казах
- Има палачинки ака не си закусвал, взел малко пари от касата, излизам незнам кога ще се върна. Байй
- Ъм, Къде?? Ехоо - учуден баща ми седна на дивана и изпъхтя.
ESTÁS LEYENDO
◽My Diary ◽
RomanceМомиче на име Катрин. -Затворено в себе си, без приятели, умна, послушна... Живее с баща си след като майка й умира трагично. Новият град, в който живеят и новото училище, обаче променят всичко това. Новото, така наречено ,,истинско приятелство" и...
