(1)

62 2 0
                                    

Спомням си, че вече нямах сили да плача. Бях вързана на стол. Не знаех къде съм. В някоя изоставена фабрика сигурно. Чуваше се ехото от хлипанията ми. Бях сама. Цялата в синини и кръв. Не бях яла от два дни. По едно време чух стъпки. Изплаших се. Казах си, че това е краят. Но не...бяха хората на баща ми. Тогава влязоха и похитителите ми. Единият застана пред мен и преди някой да може да отреагира....ме простреля в рамото.
Преди да загубя съзнание, заради болката, чух още един изстрел.

Това е новата ми история. Надявам се да ви хареса. Дълго се чудех как да я започна, но ето.
Приятно четене.

Mafia's daughterWhere stories live. Discover now