Mafia's daughter

(2)

∆Пет години по-късно∆

Точно преди пет години на тази дата убиха баща ми. Защо ли? Той беше мафиот. Преживях го много трудно. Може би, защото бях малка. Бях на 16.

Когато навърших 18, наследих бизнеса му, защото брат ми не искаше. Той беше с четири години по-голям от мен. Юнги ми помагаше, когато поиска, но до там. Да бъда на чело на банда убийци, в началото ми се струваше невъзможно момиче да ги води, но ето. Сега, смея да кажа, че всички ги е страх от мен. А тези, които убиха баща ми, все още са някъде там. През тези осем години не съм спирала на ги търся. Щом ги намеря, ще си платят.

- Хванали са го!

Техьонг ме изкара от мислите ми. Като малки той беше най-добрият ми приятел, както и сега. Беше най-близкият и доверен човек. Дясната ми ръка. Той беше най-добрият в работата си, а привидно изглеждаше ангелче. Помагаше ми с намирането и измъчването на хора, които са свързани със Сан- един от убийците на баща ми. Разбрах как се казва, веднъж когато бях много близо до това да го хвана, но не ми се получи работата.

- Идвам!

Слязох в мазето и видях момче някъде на моята възраст. Беше си сладък.

- Излезте!- всички излязоха от стаята и останахме само двамата.- Така, така! Разбрах, че си работил за Сан?
- Не знам за какво ми говориш.

Погледна ме злобно. Ударих го през бузата и изкрещях в лицето му. Той дори не помръдна. Ударих го отново, но по силно с юмрук. Бликна струя кръв от устата му.

- Не знам кой е Сан!

Повиши ми и той тон. Ядосах се. Мразех, когато не получа това, което исках. А кмоли някой да ми повиши тон. 

Взех един нож и бях готова са го забия в ръката му, но..

- ЧАКАЙ! Как изглежда?

Извадих снимка, с която се сдобих от едни улични камери, благодарение на хакер.

- Знам, знам кой е! Виждал съм го!
- Виж като опре до кокал как се сещаш! Какво знаеш за него?- попитах през зъби.
- Продавах му дрога. Беше един от редовните клиенти. Не знаех как се казва, но използва псевдоним.
- Какъв псевдоним?
- Наркос.
- Наркос?- изсмях се- Ти се шегуваш? Наркоман с псевдоним Наркос. Кажи ми как мога да го намеря?
- Не знам! Но мога да ти помогна. И аз искам да го намеря.
- И защо ако не е тайна?
- По едно време поръчваше едно и също в големи количества. Но последния път не си получих парите. Опитвам се да го намеря от месец, но кучия син се крие добре.
- Аз се опитвам от пет години, мисля, че знам какво ти е.

Замислих се дали мога да му вярвам, но изглеждаше свястно момче.

- Ако работим заедно, мога ли да ти вярвам?- погледнах го с вдигната вежда.
- Да!- беше много уверен. Реших да рискувам.
- От днес работиш за мен! Надявам се да си бъдем полезни и да не ме разочароваш! Ако ли не, си мъртъв!

Малко кратко и може би скучно, но се надявам да ви хареса.💜