Излизайки от клуба, завих надолу по булеварда. Не беше най-умната идея, но беше най-прекият път.
След няколко метра на ъгъла на една от пресечката се появи някаква група от момчета. Без да му мисля много продължих направо. Няма начин да заобиколя някъде в това време и облечена така.
-Хеей! - подсвирна единият от тях. След няколко секунди останалата част се разсмя и чух стъпки по себе си.
-Сериозно ли? Търсех те! Кога стигна дотук? - някакво момче от съседната улица тръгна към мен. Стори ми се, че ми намига или просто имаше нещо в очите? Беше тъмно денг ит.
-А-аз си тръгнах. - казах тихо и се учудих като ме чу.
-Да вървим тогава! - усмихна се и ми подаде ръка.
-Така ли ще ни я отмъкнеш? ' извика един от "свалячите ми". - момчето се обърна, което се наложи и аз да направя, и отговори:
-Не искате да се забърквате.
-Ами ако искам?!? - изребчи се един от тях.
Човекът до мен пусна ръката ми и се устреми към момчето, хващайки го за врата.
-По дяволите! - извиках и го задърпах за ръката.
-Радвам се, че се пробва. - изхлипа хлапакът, но когато "спасителят ми" му хвърли мъртвешки поглед, не посмя да продължи.
По незнайна причина се хванахме под ръка и продължихме нагоре. Все още дишах тежко заради развилата се случка.
-Няма защо да се притесняваш. - проговори той - Няма да те нараня. - гласът му нисък.
-И защо да ти вярвам? - попитах усмихвайки се, въпреки че беше тъмно.
-Не наранявам добрите хора. Само лошите.
-Какво те кара да мислиш, че съм добра? - попитах, а той сложи другата си ръка в джоба и сви рамене с усмивка. Чак сега осъзнах колко отчаяно прозвуча въпросът ми и се скарах на себе си.
-Ако беше лоша щеше да ме оставиш да го убия.
-А ти щеше? - повдигнах вежда.
-Кой знае?!? - сви рамене.
-Може да ме оставиш тук. - съобщих на непознатия. - Така или иначе много се отдалечихме от Навара
-Няма начин да те оставя да се прибереш сама.
-Няма начин да те оставя да се прибереш сама. - изимитирах го - Дори не се познаваме, а и няма да ти покажа къде живея.
-Тогава ме предупреди като сме на няколко пресечки. - каза той - Няма да те оставя сама. - понечих да възразя, но ме беше страх. Не от него, а от самата атмосфера. Не ми се прибираше сама. А с него ми беше някак спокойно.
Когато приближихме кооперацията спрях и му благодарих, че един вид ме спаси.
-Няма проблем! - видях усмивката му, благодарение на светлината от уличната лампа.
Понечи да си тръгне, но се обърна и каза:
-Направи си услуга и утре не ходи в банката.
-Защо?
-Просто ме послушай- обърна ми гръб и продължи по пътя си.
Изчаках го да изчезне от пресечката и бързо изтичах към дома си. Където хвърлих токчетата та земята и се уверих, че съм заключила два пъти.
