От седмица девойката гледаше да се прибира по светло и не излизаше вечер. От седмица размишляваше за мъжа, който я спаси от онази група и за човекът от банката и с всеки час се убеждаваше, че е една и съща личност. Днес като по чудо наруши рутината си. Тръгвайки си от маркета, навън беше започнало да се стъмва. Тя мина отново по познатия булевард. Беше пълно с хора, което не я учуди. По това време на деня всички или бързаха да се прибира от работа, или да излязат. Реши да мине по един пряк път, без много да му мисли.
-Хей! Изчакай! Познавам те! -извика по момчето, излизащо от една улица без изход. Единственото по-специфично нещо, което едва успя да забележи, беше кървящият нос, но не успя да види разбитата устна.
-Чакай! - извика отново тя, привличайки вниманието му.
Хос я разпозна, но го играеше объркан. Продължи по пътя си, а тя тръгна по него. Когато премина улицата без изход, видя силуета на лежащо тяло и спря мигновено, но когато го чу да говори се устреми отново към целта си. Макар че времето беше хубаво, той носеше дълги черни дънки и някаква отново черна риза.
-Моля те, изчакай! - извика тя по него, когато видимо забърза крачка. Наложи се дори да тича по него, защото един светофар я спря. Когато стигна до тясна и тъмна уличка спря да си почине - вече го беше загубила от поглед.
-По дяволите! - извика на себе си -Хей! - завъртя се бързо понеже се чу шум от някъде. Не по-късно от няколко секунди забеляза и движеща се сянка. Тръгна отново по нея, като отново го помоли да я изчака. Тя просто не се отказваше. Искаше ли нещо - бореше се, докато не успее.
-Какво искаш от мен! - изръмжа момчето, бутайки я в стената с ръка пред гърлото и. Тя изпусна пазарната си чанта и се задави с отговора.
Гледайки я в очите, Хос отпусна хватката си.
-Ти..Ти беше в банката. Ти ме изпрати. Ти си онзи тип!
-Не знам за какво говориш. - изсмя се той.
-Ти уби човек. - издиша тя -Разпознах те - Допълни, гледайки го в очите.
-Имаш грешка. - каза той и я пусна тръгвайки по пътя си.
-Но..
-Виж какво - обърна се рязко, карайки дъха и да секне. - Прибери се и ме остави на мира. Не ме познаваш и не знаеш какво правя. Гледай си живота.
Лиза остана безмълвна. Наблюдаваше гърба му, докато не изчезна. Взе чантата си и бавно, но устремено тръгна към апартамента си. Обмисляше шанса да греши, но тя помнеше лица и след тази среща беше напълно убедена, че не греши.
Беше убедена да ще докаже правотата си.
