История за всеки (one shots)

No1| ЗАГУБА (трилър; 2935 думи)

Защото не можех да приема загубата! Онази загуба, която прави човека по-силен или напротив, изморява го още повече от това абсурдно явление - животът. Никола и Валерия успяха да устоят на загубата и макар тя да ги разкъсваше, отмина. Но аз... Аз всеки ден умирам. Ти мамо и ти - тате, да, вие. Вие умряхте веднъж, а аз не всеки час дори, а всяка секунда изживяна без вас умирам. Защо ме напуснахте?! Оставихте ме сам сама на този безмилостен свят! Та аз съм едва на петнадесет. Да и родителите на съучениците ми умряха с вас, но с всеки изминал месец от онзи проклет пожар, аз вместо да се успокоявам ставам все по-зле. И психически и физически! Всички казват, че е просто нещастен случай, но аз съм сигурна, че има човек, който стои зад смъртта ви. Може Никола и Валерия да продължат да живеят без отговори на въпроса, как родителите им починаха, но аз до последен дъх, кълна се, ще отмъстя за вас, тате. Не се бой за мама. Ти се грижи за нея. Сега чичо Чавдар се грижи за мен, така че не се притеснявайте. Той не ме разбира, но аз няма да се откажа. И ще се противопоставя на всеки, който ми попречи да ви върна при себе си!

Ралица написа последната дума и грижливо прибра писмото в плика. Залепи го внимателно и преди да стане от леглото го целуна. Погледът и се завъртя към картината на семейство Филипови. Ралица, Петьо и Евелина. Едно нормално щастливо семейство, без проблеми и хаос. Без скандали и каквито и да било грижи. Но в живота такива семейства са на изчезване. Ралица бе уникално дете - мило, ученолюбиво, здраво и красиво момиче. Но случката, която сполетя родителите и напълно я промени. За миг тя измени своите представи за живота. Празнотата в сърцето ѝ се замени с жажда за отмъщение и гняв. Нейните най-добри приятели също загубиха родителите си при същия инцидент, но те преглътнаха загубата и продължиха да живеят.

— Мамо, тате, сега ще Ви изпратя това писмо. Чакайте ме и се пазете! Обичам ви- подшушна тя на картината и не пропусна да я целуне.

— Момиче, къде отиваш? - изтича след нея чичо и, но тя не му обърна внимание и напусна къщата. Чавдар бе братът на Петьо и след смъртта му Ралица му беше единствения спомен. Но и той усещаше, че нещо в нея бушува и скоро може да избухне. Затова внимаваше как се държи и я държеше под око.

Ралица не споделяше за болката си с никого. Нито с приятелите си, нито с чичо си. Таяеше я в себе си, а това само влушаваше положението. Не един път е бягала от града и се е опитвала да сложи край на живота си. Това бяха и причините Чавдар да се притеснява така за племенницата си.