𝑀𝑦 𝐶𝑢𝑡𝑒 𝐿𝑖𝑡𝑡𝑙𝑒 𝑁𝑒𝑟𝑑[𝑀𝑒𝑎𝑛𝑖𝑒]

•14•

Г.т.Mingyu
Стигнах до болницата и видях Seungcheol и Jeonghan отпред.
Изглеждаха много притеснени.
-Какво става?-питах.
-Mingyu нека отиваме ще ти обясня по пътя.-каза той.
Кимнах.
-Искам да бъдеш спокоен,защото това,което ще ти кажем не е никак добро-потупа ме по рамото Jeonghan.
Отново кимнах.
-Sehun преби Wonwoо до безсъзнание.-каза направо Seungcheol.
-КАКВО КЪДЕ Е ТОЗИ МАЛЪК ИЗРОД АКО ГО ВИДЯ ЩЕ-крещях.
-Шшшт тихо-запуши ми устата Jeonghan.
-Къде е Wonwoо,добре ли е?-питах.
-Питай го-отвори ми вратата на една от стаите Seungcheol.
-Добре-влзяох.
Видях го.Цялото му лице беше в рани и кръв.И разбира се беше увит в бинт.
-ДОБРЕ ЛИ СИ-отидох при него.
-ОБЕЩА МИ ДА СЕ ПАЗИШ,ЗАЩО НЕ ГО СПАЗИ-крещях.
-С-съжалявам-разплака се Wonwoo.
-М-миех си ръцете и той дойде и-и...СЪЖАЛЯВАМ МОЛЯ ТЕ НЕ МЕ НАПУСКАЙ НЕ МОГА ДА СЕ ЗАЩИТАВАМ АЗ СЪМ СЛАБАК СЪЖАЛЯВАМ-очите му бяха целите в сълзи.
Осъзнах как е прозвучало това,което казах.
-О бебе,не исках да прозвучи така,просто се изнервих на Sehun.Ти не си виновен и не си слабак.-прегърнах го силно.
-Н-наистина-пита той.
-Оо бебче разбира се че е истина.Просто съм идиот.-избърсах сълзите от прекрасното му лице с ръкава на якето си.
Wonwoо се засмя леко.
-Но си моя идиот-усмихна се.
Толкова беше сладък.
Целунах го нежно.
Мразя,когато плаче.Идва ми и аз да се разплача.
-Кога ще може да се прибереш?-питах го.
-Веднага-отвърна.
Станахме.Хванах го за ръката и излязохме.
-ЩЕ ПОЛУЧА ДИАБЕТ О БОЖЕ НЕ-изписка Jeonghan.
-Пищиш като като момиче-изгледах го странно.
-Защото е моето момиче-Seungcheol целуна Jeonghan.
-О бОжЕ кОлкО сА слАдкИ,WonWOo-ah щЕ пОлУчА дИАбЕт-започнах да имитирам Jeonghan.
-дА нАлИ хАйдЕ дА сИ кОлЕкцИунИрАмЕ тЕхнИ снИмкИ цЯл жИвОт-включи се Wonwoo.
Jeonghan ни изгледа с изражението:
"мъртви сте малки изроди такива"
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Вече с Wonwoo се бяхме прибрали и вечерях.Той каза,че не иска да яде.Аз се опитах,но той не мръдна от леглото.Сигурно още го болят лицето и корема.
Качих се в стаята и легнах до него.Завих ни и го гушнах.
-Бебе?-казах тихо.
-М?-отговори ми.
-Повече не те пускам без мен на училище-прегърнах го още по силно.
-Обещай ми-даде си кутрето.
-Ама ти искаше днес--погледнах го тъпо.
-Млъквай преди да стана и да легна на дивана-просви око.
-Давай де-погледнах го.
Той стана и взе едната завивка.
-Не може да я взимаш-усмихнах се мазно,знаейки,че ще се върне
Обаче той остави завивката и излезе.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Boli me glavata