Bad guys are lonley too...

Усети го,ако смееш...

Вървях към клуба, с накъсани черни дънки, черен кроп топ и с високо вдигната глава. Токовете на любимите ми черни боти отекваха по малките улички, по който бях свила, за да мина през задната врата на клуб "Shots", какво тъпо име за клуб, но все пак собственика е сигурно най - големия идиот в цял Лас Вегас.
  Влязох направо в гримьорните, закъснявах с 15 минути и момичетата бяха почти готови, ами какво пък, аз съм естествено красива просто ще се преоблека. Облякох изрязано боди с пайети и  бях готова за първия танц, ние не сме стрийптизьорки, и Слава богу... Ние сме живо шоу, нашата работа е чисто изкуство, забавлявай публиката, без да показваш прекалено много и в същото време да е напълно достатъчно. Тази работа е едно от най - любимите ми неща на света. Ритъма на песента, посланието от текста, допълнено визуално с танц и точно там идва нашата част. Колет, Скарлет и Барбара бяха готови. Те са единствените хора, на които държа и мога да се доверя и ние четирите сме главните танцьорки всяка вечер, изпихме по един шот и е време да започнем шоуто.

***

  След първата част от танците отидох до бара и поздравих Крис, който веднага ми предложи шот текила, за да се ободря и да съм готова за следващата част, усмихнах му се и изпих чашата на екс. Отидох до тоалетната да се освежа. Пооправих червилото си, минах с пръсти през косата си в опит да ѝ придам някакъв не дотолкова разрошен вид. Както се оглеждах изведнъж някакъв влетя в женската тоалетна. Видимо изглеждаше на около 40- 45 с мазна кестенява коса и явно с костюма от работа, миришеше на алкохол и пот.
- Объркал си тоалетната, счетоводителче! Твоята врата е срещу тази.
-Не мисля така, коте - погледна ме с мазен поглед - защо не ми направиш някоя и друга услуга тази вечер, а? - започна да разкопчава панталоните си.
-Объркал си момичето, старши - докато се обърна той ме изненада хвана главата ми и трясна в огледалото - По дяволите! - изкрещях и го ударих с лакът в гърлото. Той ме пусна, изритах го в стомаха, достатъчно силно, за да му изкарам въздуха и той падна на колене, в отчаяни опити да си поеме въздух. Опитах да се огледам в счупеното огледало. Не ме интересува проклетото поверие, аз вече съм най - големия карък съществувал някога. След като ефектът на адреналина започна да поотминава, дойде реда на болката, моята стара приятелка. За щастие до колкото виждах нямах забити парчета стъкло, но имаше много кръв по дясната ми страна. Проклет идиот! Дори няма как да довърша шоуто тази вечер в този вид. Обърнах се към него, а той се подпираше на мивката и ме оглеждаше.
- Огън тече във вените ти, момиче! Бих искал да го усетя...
- Усети го, ако смееш! - ръката ми полетя, ноктите ми се забиха надълбоко в кожата му и оставиха следи. Ударих му един звучен шамар и излязох от стаята. Запътих се направо към бара, взех една бутилка текила и една кърпа и се насочих към задния изход. И без това щях да се чуя с момичетата по-късно, а шефа може да си го начука, няма да търпя пияни идиоти да ми налитат и да посягат на красивото ми лице. Поне разбра, че "котето" може да драска. След мен Крис започна да крещи в опит да ме убеди да се върна и дали дали съм добре. Тези викове бързо потънаха в тълпата. Шмугнах се в съблекалнята, която беше почти празна, грабнах коженото си яке, проверих ножовете вътре, навлякох си дънките набързо, натиках потника в джоба си и изхвърчах. Сблъсках се директно с тежката влажна атмосфера на Лас Вегас и отворих бутилката...

Това е първата ми книга, имам няколко други опита за разкази, но са само започнати. Бих се радвала да чуя мнението ви и може би даже да получа някоя градивна критика.