Заради детинската си любов изгубих пътя към мечтите си. Виждам, как бъдещето ми избледнява.
Другото име на Любовта е Дявола. Аз не трябваше да хващам ръката ѝ. Сега очите ми се отварят към острята действителност, а тя ме пронизва като нож. Червена кръв.
"Дишай"
Оставам без въздух.
Защото тези устни бяха прекалено сладки... Защото бях опиянен от това да ходя на срещи, а те ме убиваха...
Но преди, всичко ми се струваше толкова хубаво. Бях идиот, пристрастен към сладкото.
Да, идиот. Не исках да пускам ръката на Дявола.
" Толкова е лошо, но е толкова сладко" " То е твърде зло"
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
