Мястото се охраняваше с наблюдателни кули и контролни пунктове. Днес от мрачния скелет на стената е останала само най-долната линия от камъни в асфалта. В една от малките странични улички се вижда наблюдателна кула, която се откроява в пълен контраст с модерния град. Тя е строена към края на 50-те години, а след падането на комунистическия режим е оставена на произвола на съдбата, докато един немец решава да я купи и възстанови.[http://www.kobalt-online.com/draw/magazin-za-hudojnici.html шипка 6]
По време на режима там постоянно е имало по двама граничари на пост, които са били длъжни да стрелят по всеки, който се опита напусне Източен Берлин. Двамата постови са гледали в различни посоки, като нито за секунда не са изпускали от взора си пространството наоколо. Всяко разсейване от обичайните задължения се наказвало строго, въпреки че в кулата през зимата било много студено, а през лятото - адски горещо.
Към днешна дата най-дългата останала ивица от Берлинската стена е превърната в арт пано. Разпростира се на близо 2 км, а старата стена в миналото е била повече от 175 километра. Десетки тонове железобетон са извозени от мястото след разрушаването на стената през 1989 година. Строителна компания закупила мрачните панели през 1990 г. Днес те се предоставят срещу малка такса на художници, които въодушевено рисуват върху тях. Арт колекцията е мхогообразна и включва всичко - от портрети на носители на нобелова награда за мир до диктатори като Ким Ир Сен.
Всеки творец има право да складира произведението си тук в продължение на 6 месеца. След това или трябва да си го откупи със собствени средства, или да намери инвеститор. В противен случай идва друг артист и започва да рисува отгоре и цикълът се повтаря и повтаря.
