Огнена Стихия

Пролог

Навън имаше страшна буря... мълнии удряха, вятърът биеше клоните на дърветата, дъждът чукаше по прозорците на замъка, а небето светеше толкова ярко, създавайки илюзията, че бе ден. Боговете не бяха доволни от предстоящото.

- Влизайте вътре, аз отивам при момичето!

- Генерале, ако не успеем-

- Да не би да се противопоставяш на моите заповеди и на заповедите на Негово Величество? Мога да кажа, че си опитал да ги убиеш ако не го направиш! А не искаш ли богатство? Пари, злато, земи... всичко ще ни бъде позволено, ще живеем в охолство!

- Да, генерале! Извинете, моля за прошка!

- Влизайте и се погрижете за тях! – каза генералът и тръгна по коридора. Двамата мъже влязоха в спалнята на краля и кралицата възможно най-тихо и извадиха мечовете си. Спогледаха се, след което ги приближиха. Двамата предатели замахаха с мечовете си в един глас и пронизаха телата на спящите нещастници, които изстенаха и моменти след това издъхнаха.В момента, в който двамата стражи извадиха мечовете си от телата на клетниците, нахълта група от стражи.

- Как смеете да опетнявате телата на Негово и Нейно Величество, кралят и кралицата на Овелон!

- Ние... генералът...

- Генералът ни съобщи за вашите цели, но бе прекалено късно! – извика един от стражите, засадили убийците. Няколко стражи хванаха двамата измамени предатели и ги заведоха към килиите. През това време, Мона, принцесата или дъщерята на кралят и кралицата, лежеше в леглото си и не можеше да заспи заради силната буря. Усещаше и нещо лошо, имаше чувството, че е сама. Стана от леглото, потърка очите си и тръгна към вратата. Отвори я и видя, че двамата стражи не са на поста си. Малко след това чу шум. Любопитството и надделя над разума и отиде да види какво се случва. Последва звукът от гласове, който се увеличаваше все повече и повече. Когато стигна достатъчно близо, се скри зад ъгъла и забеляза, че двама от стражите водеха други двама, а зад тях вървеше друг, който държеше два меча, оцапани с кръв.

- Не разбирате, генералът ни каза да убием кралят и кралицата! А тази заповед бе издадена от братът на краля - Авитохол! Той ни обеща злато, пари и земи! – каза единият от вече затворниците.

- Замълчете, ако не искате да загубите жалките си животи още сега!

Мона отвори очи широко и преглътна. „Не, не може да е истина!"- помисли си тя. Затича се към стаята на родителите си, която беше малко след нейната, но точно преди да завие по коридора към нейната стая, чу тропане и някой извика: