Гледна точка на Ария
- Да, чакаме се там, идвам.-затворих телефона и излезнах от вкъщи.
Прибрах го в чантата си, взех първото такси и изчаках тъпреливо да стигнем до университета. Въпреки, че имах книжка, не обичах да карам, а най-трудно ми беше да паркирам. Докато стигнем разсъждавах всякакви неща в главата си. Включително, че и довечера ще трябва да излизам с майка ми и баща ми. Щяхме да ходим при някакво приятелско семейство, но нямах огромно желание. Платих и видях Али и Иан да ме чакат.
- Иан, какво правиш тук?-усмихнах му се, а той ме целуна нежно по устните.
- Дойдох да те видя за малко.
- Али, как си?-прегърнах и нея.
- Да кажем, че сме добре.-засмя се тя.
- Къде е Лукас?-зачудих се, тъй като не го видях.
- На работа.-погледна към Иан.
- О, вярно. Тръгвай, да не те задържам.-усмихнах се.
- Сигурна ли си?-попита загрижено.
- Да, спокойно на университет съм както виждаш.
- Добре.-каза, целуна ме и тръгна.
- Имаме още десет минути.-обърнах се към Али.
- Ела, ще седнем на тази пейка.
Запътихме се към пейката и седнахме. Днес беше слънчево и бях в добро настроение. Дългата ми кестенява коса беше пусната, а предните кичурчета бях хванала назад с две фибички. Бях с черен скъсан прилепнал панталон и бяла къса, прилепнала блуза.
- Иан се държи малко странно. Попринцип не идва до университета.-зачудих се.
- Явно е дошъл да те види, не му мисли.-каза спокойно Али.
**
Университетът най-сетне свърши и се прибрах вкъщи. Беше доста дълъг и отекчителен ден, така че се нуждаех от душ. Оставих якето, събух обувките си и влезнах в хола, където беше тате, а мама готвеше в кухнята.
- Здравейте.-поздравих и отидох към мама.
- Здравей, мила как мина деня ти?-попита мама, докато я гледах какво прави.
- Добре, а ти какво готвиш? Ухае невероятно.
- Направих кекс и отивам да се оправям, че нямаме време.-изстреля набързо.
YOU ARE READING
Scared but in love (Bg fanfiction)
Teen FictionАрия Милър е на 21 години, живее в Лондон сама, учи и някак си един ден се сблъсква с мистериозния Хари Стайлс. Една обикновена среща, която обаче оказва влияние на целия и живот. Тя не беше като всички останали.