The king of love (14+)

Игра на факти

  Събудих се в ръцете му. В ръцете на моето гадже! Той беше вече буден и ме гледаше. Усмихвах му се и бях повече от щастлива. Не знам на какво се дължеше, но бях ухилена до ушите. Бях влюбена и това не ме плашеше.
– Какво? - попита с дрезгавия си глас, но и той едва се съдържаше да не се засмее, въпреки сериозното изражение.
– Какво ще правим днес?
– Събота е. Значи ще спим.
– А после?
– После ще правим секс, пак ще заспим, след това ще се изкъпем, ще се облечем, ще хапнем нещо пред телевизора, ще излезем да потичаме заедно, ще се приберем, пак ще се изкъпем и ще отидем на Лунапарк. По-добри идеи?
– Не. Това е перфектно! Само едно допълнение: преди Лунапарка ще отидем и ще закараме кучето ми на ветеринар. Може ли?
– За Малката русалка винаги!
– Стига! Това, че сме гаджета не означава, че трябва да използваш лигави прякори!
– 3нам! И аз не ги харесвам! Просто с теб са точно на място!
– Да. И аз се чувствам така. Но последното, което искам е връзката ни да се превърне в копие на романтичните филми по телевизията.
– Това не зависи нито от мен, нито от теб. Само от обстоятелствата. Разбирам какво искаш да кажеш, но наистина, понякога зависим изцяло от събитията.
– Както и от хората, които ни заобикалят.
– Само ако им позволим да управляват живота, решенията и мислите ни.
– Понякога и да не искаме, нямаме избор. - допълних и замълчах.
– Какво те измъчва, русалке? - попита, явно усетил тъгата ми.
– В началото, съвсем в началото, ние сме една микроскопична оплодена яйцеклетка. Към четвъртия месец от ембрионалното ни развитие, ние проявяваме чувства. Привързаност. Към собственика на сърцето, което успокояващо тупти точно над нас. Чувстваме се защитени и имаме доверие на майките си. Чувстваме се обичани, но не винаги е така. После поемаме първата глътка въздух и вече сме сами.
– Майка ти е починала при раждането?
– Не. Изоставила ме е в дом.
– Съжалявам!
– Така ли? Аз пък не съжалявам за нищо. Освен че откакто се появи много се разнежних. А това не е окей! Това никога не води до нищо добро.
– Отпусни се, Джен! Дори връзката да не доведе след края си нещо добро, наслади се на самата връзка.
– Добре. Хей, искаш ли да играем на факти?
– Път на дамите!
– Мразя да плача пред хора.
– Това вече го знам. Но ето ти факт и за мен: аз съм много ревнив! И когато ревнувам, ставам същински задник!
– Да, но секси задник. - точка за мен! Успях да го разсмея. Целуна ме закачливо по врата и ме придърпа по-близо до себе си.
– Ти си наред!
– Изпразвам пълен бойлер само с едно къпане.
– В такъв случай, ако достигнем до етап, в който да живеем заедно, ще живеем у вас! Нямам намерение да плащам 300 долара вода и 500 долара ток.
– А! И като спомена за плащането, мразя на среща мъжете да плащат.
– Защо? Повечето жени го намират за романтичен жест.
– Защото аз също изкарвам пари. Мога и сама да си платя вечерята. Освен това, ако някой ще ме черпи, а после ще иска да спи с мен и след това да си тръгне, няма да стане! Освен това, аз просто съм независима. А и аз съм Лъв! Огнена зодия! Колко мислиш, че ще издържа някой да се държи с мен като с бебе?
– Права си! Но каква е за теб идеалната първа среща?
– Зависи дали е романтична, или по-скоро с цел опознаване. Ако е романтична, да си освободим целия ден, да се разхождаме мълчаливо, да си купим по един дюнер, после като ожаднеем да си вземем една голяма Стара лимонада с две сламки.
– Мента и ягода?
– Да! Обожавам тази комбинация! Супер е! Как позна?
– Просто и на мен ми е любима. Давай нататък! След Старата лимонада какво следва?
– По залез слънце, хванати за ръце, със събути обувки, по мокрия пясък.
– Секс или разходка?
– Разходка. След секс веднага заспивам, а както видяхме и ти. Най-много вълните да ни отнесат навътре в морето.
– Това няма как да стане.
– Знам, шегувам се.
– Но иначе идеята ти е наистина романтична! А среща с цел опознаване?
– Игра на факти. Но трябва да е непринудено. Всичко трябва да се случва плавно. Не трябва да се усеща напрежение. Трябва да си говорим, все едно никога не сме се разделяли, а не все едно се виждаме за първи път. А това се случва само, когато е сигурно, че нещата ще се получат. То се усеща почти веднага дали ще си паснем! Няма нужда от много чудене. Ти си наред!
– Не искам да ходим на Лунапарк!
– Защо?
– Всичко тук е перфектно. Аз, ти, облечена с моята тениска, завити сме  с едно одеало, игра на факти, за която преди дори не съм чувал, пием чай и като се замислиш, в момента сме на първа среща! Дори не искам да помръдване от този неудобен диван, за да не променя нещо! Всичко е повече от прекрасно! Заради теб!
– Това е много сладко! Но трябва все пак да станем, за да заведем Паоло на ветеринар. Моля те!
– Обличай се и да тръгваме!

При ветеринаря...

След като ни изслуша и направи кръвна проба и обстоен преглед, докторът ни погледна и попита:
– Кой от Вас е стопанин?
– Аз. - обадих се след секунда.
– За първи път ли имате мъжко куче?
– За първи път имам какъвто и да било домашен любимец.
– Личи си! Иначе нямаше да сте толкова разтревожена. Всичко с кучето е наред! Не яде, вие и нервничи, просто защото в блока Ви, или някъде наоколо има женско разгонени куче. Те се разгонват на около шест месеца.
– Т.е. на всеки шест месеца той ще се държи така?
– Освен, ако не го кастрирате. Но съм длъжен да Ви предупредя, че това носи и своите рискове! Първо, ако се изгуби, избяга, или бъде отвлечен, той няма да знае как да се предпази, защото ще липсват животинските инстинкти. Освен това, ще стане по-мързелив, омърлушен, кротък, ще надебелее, и може би най-големият проблем е, че това ще скъси живота му с една или две години, а големите кучета живеят не повече от десет години. Той сега е на две. Без кастрация му остават най-много осем години, с кастрация - най-много шест. Решението е Ваше.
– Добре. Изброихте ми минусите при кастрация. Какво ще стане, ако не го кастрирам?
– Първо, самото животно се измъчва. И може би най-големият проблем е, че това е куче, и не знаеш как ще реагира, ако надуши разгонена женска. Повечето стават агресивни. А това е голямо куче. Ако надуши малко дете, което в къщата има разгонено куче, може да полудее и да го нахапе. Т.е. трябва през цялото време трябва да е вързан при разходка. - да, това ще е мъчение за мен, но като се замисля, аз сега го обичам, а като поживеем още малко заедно, ще ми е всичко! И да изгубя моето всичко след едва шест години, НЯМА ДА СТАНЕ!
– В такъв случай няма да го кастрирам.
– И аз мисля, че така е най-добре!
– Колко Ви дължим за прегледа?
– 40 долара.
– Заповядайте! Довиждане!
– Довиждане! Ако размислите, винаги можете да ми се обадите!
– Разбира се! Лека работа!
– Хубав ден и на Вас! Чао, Паоло!

Я, кой се завърна! Реших да Ви дам малко почивка с тази лека глава. Съвсем скоро се връщаме обратно в играта с драмите! Това съвсем не е краят! Ще поизтормозя още малко героите! Както и Вас, ако продължите да четете. А сега, малко разяснения:
1. Едва ли ще мога да си върна старият профил, затова ще довърша книгата тук, а след това ще направим така: профилът остава, за да може книгата да се чете, но приложението ще бъде изтрито от таблета ми. И реално, старият профил вече не е активен, така че от три профила, остават два. После като изтрия приложението от таблета, ще остане само един профил (този, който е на телефона ми), в който вече съм качила първите две глави от съвсем нова книга, в по-различен жанр. Когато приключа с тази история, ще Ви кажа кой е профилът и ще можете да ме отследвате от двата неактивни. Благодаря Ви за търпението, наистина! Ей сега ще Ви наспамя в последните пет глави от първата част! Макар че щом сте тук, вече сте видели. До скоро, хора!