8/30

24 6 0
                                    


Отново сме будни до късно

през нощите самотни и надеждни.

Та после деня да ни прави мръсно,

знам, отново ще сме в онези мигове неизбежни.



Ето че и луната изгря блестяща,

ала около нея и милиони звезди,

за миг глътка въздух и свобода нашепваща,

а ти винаги в своя свят на любовта ме заведи.



Изведи ме от тези изпитания

и ми излекувай раните,

улучена от тези жестоки препятствия,

инжектирай ми доза сила във вените.

Dream for 1 monthWhere stories live. Discover now