happy valentines

*lonely valentines *

Поредният самотен ден за Джимин. Макар и днес да бе слънчево и наистина приятно за излизане, малкото пате нямаше с кого да излезе. Останалите му батковци бяха навън с техните валентинки, ала Джимин си нямаше такава. Е, имаше едно момиче, но тя му беше само приятелка. Напротив,  за Джимин тя не бе само приятелка,  тя бе много повече. Тя бе и слънцето което огряваше лицето му сутрин, и луната която го гледаше докато спи спокойно, сънувайки за нея. Накратко, тя бе всичко от което малкият Джимин имаше нужда, за да бъде щастлив. За негова жалост, той бе прекалено срамежлив да я покани на среща, тъй като си мислеше че тя вече си има валентика. Та как момиче като нея няма да си има, лице като на скулптура на Микеланджело, тяло с такива извивки, които дори господ не би могъл да изтвори и най - вече: очи, ах тези прекрасни очи, достатъчно тъмни да видиш отражението си в тях, но все така светли като гърненце с мед. Джимин можеше да мисли всякакви комплименти за нея, по всяко време, но никога не би ги казал в очите и. Беше го страх. Страх, че тя ще го помисли за луд и ще го остави сам.