~•ᴄʜᴀᴛ ᴡɪᴛʜ ʟᴏᴠᴇ•~ |ᴅᴏᴊᴀᴇ| [Завършена✓]

19아홉

На следващия ден Дойонг и Лукас пак пристигнаха в стаята хванати за ръце.

Имаха първи час ЧП (човека и природата ужас).

Часа започна и госпожата посочи за изпитване Лукас.

Той излезе на дъската,но в ръката си държеше телефона на... Дойонг.

Той отвори телефона му и започна да чете.

-Много обичам да те гледам докато играеш баскетбол.
Когато имаме Физическо носиш изрязан потник.
Много добре се виждат силните ти ръце.
А й си личат плочките ти.
Не знам дали го осъзнаваш,но си прекрасен.
Обичам те💚

Дойонг седеше и гледаше с отворена а уста.
Стана и грабна телефона си излизайки от стаята с насълзени очи.
Изтича в тоалетната и се скри пускайки сълзите да текат на свобода.
Не можеше да повярва какво става.

***
Джехюн стана от чина и последва Дойонг игнорирайки виковете на учителката си.
Видя как Донс влиза в тоалетната.

-Дойонг къде си?-повика го и започна да проверява кабинките една по една.
Стигна до една която беше заключена.

-Дойонги моля те отвори ми.-каза с спокоен и тих тон Дже

Дойонг стана и отключи вратата.
Щом Джехюн чу,че Донс му отключи веднага натисна бравата и влезе при него.
Дойонг беше покрил лицето си с ръце и плачеше.
Джехюн заключи отново вратата и го прегърна.
Започна до го милва по главата и не след дълго постави целувка на челото му.

-Защо не ми каза,че ти си този който ми пише,Зайо?

-Беше ме много срам. А и мислех,че няма да отвърнеш на чувствата ми.

-Дойонг аз те обичам наистина много.

Дойонг вдигна глава и го погледна.

Джехюн се наведе и сля устните им в бавна и нежна целувка.
Дойонг веднага му отвърна.
Дже обхвана едната бузка на Дойонг и започна да я милва с палец.
Донс в момента се топеше.
Не знаеше какво се случва.
Мислеше,че сънува.

След като и на двамата и свърши въздуха се отделиха задъхани.

-Дойонг много те обичам.
Ще станеш ли мое гадже?-попита го нетърпеливо Джехюн