Closer

-Chapter 1- Sooner or later everything comes out

             Седях зад бюрото в кабинета си и разглеждах закъснелите ми скици, които трябва да са реализирани до две седмици и половина, защото съм сто процента сигурна, че ще ме уволнят.Е, поне скиците ми бяха що-годе добри.Погледнах през големия прозорец към града.Париж беше хубав във всяко едно отношение, с странно белите си сгради, красиви обществени паркове и най-вече Айфеловата кула, емблемата на града на любовта.Още в първите дни след като пристигнах, се реших да отида там.Качих се горе и сбъднах едва ли не мечтата си да хапвам дъхав кроасан и да пия чашка шампанско, които впрочем раздават безплатно, на триста и двадесет метра от земята.Безценно.Пратиха ме тук с еднопосочен билет от Лондон, защото Луи,който ми се водеше като баща и брат, и направо семейство, искаше да се разнообразя.Аз с радост приех, защото ненавиждах мрачното и потискащо време в Лондон.Не се притеснявах за Луи, защото знаех, че Елинор е там и той не е сам.С него бяхме толкова близки, не веднъж ми беше казвал, че на мен гледа като на по-малка сестра, въпреки че имаше цели пет.Обичам го като семейството, което нямам от както ме откри в онази канавка и спаси живота ми.

                Луис Томлинсън бе и винаги ще бъде моят герой...

                Тичах с все сила надолу по мрачната улица.Краката и белите ми дробове се скапваха от умора, поради продължителното им натоварване, но нямаше как да спра.Той можеше да ме хване и убие.Дишайки накъсано, завих на ляво по една друга улица.Едвам си поемах дъх вече.Изведнъж краката ми се преплетоха, аз се спънах и паднах в нещо като дупка.Няколко мига по-късно осъзнах, че това не беше дупка, а шибана канавка.Миризмата ме удари като шамар в лицето.Просто страхотно.Опитах се да се надигна, но не можех.Всичко ме болеше.Разплаках се.Бях отчаяна от живота си.И като типична хормонална тийнейджърка,която не мисли с главата си, си представих след всичко, което преживях, умирам в една канавка на улицата.

                Семейството ми не беше едно от най-хубавите.Те дори не ми бяха истински родители.Осиновиха ме , когато бях на пет от дома за деца "Мария Луиза" .Нямам си и на представа какво се е случило с истинските ми родители, никой не знаеше.

                В началото всичко беше добре, но когато станах на осем, "баща ми" откри скритата си страст и любов по алкохола.Почти всяка вечер беше пиян.Две години по-късно започна да си го изкарва на мене, за дето животът му бе толкова скапан.Той, Бернардо ,биеше и майка ми, Джулия.Жената беше своенравна и не му се даваше толкова лесно, но за сметка на това, разлика от мене, тя знаеше точно какво да му каже, за да си спести ежедневния бой.Само, че аз това не го умеех и си получавах "заслуженото" всеки път щом нещо не му изнасяше в живота.