Карол Севиля е 18 годишно момиче което винаги е обичала да кара кънки на пързалката която родителите и водят но семейството на най злият и враг отнема пързалката от семейството и и тя се опитва всичко за да си я върне но трябва да се ожени насила за...
Днес Карол и сестра и трябваше да се преместят там където най малко искаха в имението на враговете им те бяха адски тъжни че родителите им не могат да направят нищо но това беше единственият шанс Карол да си върне пързалката обратно трябваше да се ожени за най големият си враг Руджеро Паскуарели те не се понасяха изобщо но тя нямаше избор майката на Руджеро - Шарън искаше Карол да се ожени за сина и защото той беше адски лош със семейството си и Шарън си помисли че ако Руджеро се влюби може да се промени и да стане по добър тя пази голяма тайна от него той не е неин син тя пази тази тайна от години но дали ще я запази още дълго време? Това съдбата го определя.....
*От името на Карол*
Сестра ми плачеше а аз я успокоявах като по голяма сестра не мога да я гледам в това състояние а родителите ми...те не могат да направят нищо по въпроса само ни казват да се пазим и това е...Живота ни се разпадна заради онзи Руджеро и родителите му ако не бяха те сега нямаше сестра ми да плаче...Дано всичко се оправи по бързо!
- Мила успокой се...Не плачи!Всичко ще се оправи! - Тя не спираше да плаче а това никак не ми харесваше.
- Но како повече няма да виждаме мама и татко! Ще трябва да се преместим при други хора- Тя го казваше докато хлипаше
- Джейд успокой се всичко ще е наред! Аз винаги ще съм до теб и няма да те оставя никога - Целунах я по челото а тя само ме погледна и се усмихна .
- Хайде мила лягай си утре си на училище! - Тя си легна със сълзи в очите а аз отидох на двора и не можах да си сдържа силите започнах да плача не можах да се разплача пред сестра ми не искам да я разстройвам повече...Писна ми!Писна ми от този Руджеро и родителите му дано всичко се нареди! Не искам повече да гледам как сестра ми плаче...Реших да си лягам вече отидох при сестра ми която беше заспала завих я и легнах при нея целунах я по челото и легнах
*От името на Джейд*
>На сутринта<
Събудих се от алармата ми днес щеше да е един ужасен ден днес със сестра ми заминавахме от родният ни град...А аз не спирах да мисля за всичко което щеше да се случи днес...Но щом Карол е до мен аз не се страхувам! Обичам я много дано никога не ме изостави тя е единствената ми упора ... А родителите им все едно не им пука за нас...Явно не означаваме нищо за тях! Явно те искат да се махнем по бързо...Една сълза се стече по лицето ми ...Но така и не осъзнах че вече е 7:49 и трябваше по най бързият начин да се оправя станах и отидох да си измия зъбите и лицето след това набързо си облякох една бяла тениска и един черен клин слязох долу и си обух обувките излязох и почнах да тичам към училището закъснявах а вече беше 7:57 добре че стигнах на време влязох в училището и влязох в класната там всички ме гледаха странно
- Госпожице Севиля защо закъсня?
- Съжалявам но се успах!
- Повече да не се повтаря или ще загазиш много!
- Добре господине! - Седнах до най добрата ми приятелка Брияна тя както винаги ме пита какво е станало...!
- Какво стана? Защо закъсня?
- Брияна днес си тръгвам от тук!
- Какво?
- Да! Ще трябва да се местя в някакво имение...Ще ми липсваш!
- И ти ще ми липсваш много! Познаваме се вече от детската градина какво ще правя без теб? - Господина явно е чул че си говорим и ни направи забележка и спряхме да си говорим през целите часове си мислех за всичко което ще се случи днес ще трябва да се преместя от родният ми град...Започнах да плача мислех си че никой не ме е забелязал но господина забеляза
- Госпожице Севиля защо плачете?
- Господине може ли да отида на чист въздух? - Той ми позволи да отида и ми каза да не се бавя много аз отидох на двора на училището седнах на една пейка и започнах да плача....!
*От името на Карол*
Е това беше денят в който всичко щеше да се промени .... Не искам да го казвам но май трябва да се оженя за Руджеро и всичко ще свърши...Сега си събирах багажа и тогава падна един медальон аз го взех спомних си че мама беше ми го дала като бях малка спомена се върна и сълзите ми потекоха отново...Защо всичко лошо трябва да се случва на нас? Защо сестра ми трябва да се мъчи винаги? Явно това е била съдбата ни....!
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
(Първото момиче е Джейд тя е на 16) това е първата ми история тук дано ви е харесала! Ще продължа да качвам още части когато съм свободна!
