Love and Friendship / Любов и приятелство

Част 3

- Джейд добре ли си? - Тя ме гледаше ядосано 

- Остави ме намира! 

- Но защо?

- Заради теб оставихме родителите си! Ако не беше приела всичко щеше да си е като  преди!

- Аз..Джейд моля те не ми се сърди! - Тя почна да плаче

- Искам да се върна при мама и татко! - Тогава влезе шарън 

- Какво става?

- Госпожо Шарън сестра ми не иска да остава тук плаче! - Тогава шарън отишла при нея и я прегърнала

- Мила не плачи! Ще свикнеш тук! - Целунала я по челото 

- Госпожо Шарън аз не искам да оставам тук! Искам да остана при мама и татко! 

- Разбирам те скъпа , ако искаш утре ще отидем да ги видим за да се успокоиш!

- Добре! - Тя се усмихнала , а госпожа шарън излязла!

- Джейд....

- Остави ме намира како! Заради теб страдам! Искам да остана сама! Махай се от стаята ми! - Защо и го причиних? Защо я доведох до това положение? Сега тя страда заради мен! Аз съм виновна за всичко което се случи с нея! Отидох в стаята си и легнах докато госпожа шарън не влезе.

- Хайде Карол ела да закусваме! - Аз станах и отидох да извикам Джейд но карто влязох тя беше заспяла реших да я оставя беше заспала толкова сладко дано повече да не страда! Слязох долу но там беше човека който най малко искам да видя Руджеро! Не мога да го понасям но трябва да го търпя за доброто на сестра ми! Там имаше още едно момче явно това е брат му Рикардо , баща му също беше там. Аз седнах до Госпожа Шарън а Руджеро ме изгледа на кръв явно не хареса това че аз бях тук но какво да правя като родителите му ме накараха да се оженя за него за да може да ми върнат пързалката нямах друг избор...! След като се наядохме станахме всички си отидоха по стаите освен аз и Руджеро аз реших да не спя и седнах на дивана започнах да си цъкам на телефона но тога усетих че някой седна до мен това беше Руджеро

- Защо се появи в живота ми пикло? 

- Не ме наричай "Пикло" знаеш че твоите родители са виновни за всичко! Те ме накараха да се оженя за теб!

- И ти прие!

- Да приех , но знаеш ли защо? Защото те щяха да ми отнемат всичко което имам! А именно пързалката ми! С нея съм пораснала имам толкова спомени в нея! Не можах да им позволя да я вземат и да я разрушат просто така! Трябваше да направя нещо за да я оставят! Пързалката е моят живот! От малка карам кънки ! Не можах да я оставя! Тя е моят живот!