- И да се обаждаш всеки ден.. Чу ли? - попита ме майка ми със сълзи в очите си докато ме прегръщаше.
- Да, мамо! - отвърнах ѝ и извъртях очите си.
- Ако имаш някакъв проблем, искам да ни кажеш. Не крий нищо и.. - започна баща ми, но аз го прекъснах преди да е започнал отново с неговите дълги речи.
- Добре, тате, не се тревожи! Ако имам някакъв проблем ще ви кажа. - обещах му, искайки вече цялото това сълзливо сбогуване да свърши.
- Знаеш, че ни върза ръцете за да те пуснем, нали? - попита ме баща ми и ме придърпа в силна прегръдка.
- Да.. - прошепнах леко виновно, защото наистина го направих. Ревах и им мрънках на главата в продължение на 2 дни за да ги умилостивя и най-накрая да ме пуснат да замина за Лос Анджелис с Мими, Ати и Марио до края на учебната година и за лятото, с ясната представа, че е това е пълна лъжа и ако наистина ми позволят да замина, няма да се върна никога повече тук.
Исках да замина още от дете и те го знаеха. Може би това беше и една от причините поради която ме и пуснаха.. Защото знаеха, че това е една от моите многобройни мечти и може би искаха, ако нито една от другите ми мечти не се сбъдне поне тази да се осъществи и да бъда щастлива. А и защо да отлагат нещо което и без това щеше да се случи? Ако не ме пуснеха сега, сама щях да си отида след 1 или 2 години когато стана пълнолетна и имам законното право да правя каквото си искам, когато си поискам.
- Скъпа, нали не го правиш, защото Джейсън се върна? Направил ли ти е нещо? - попита ме майка ми с леко притеснение в гласа, търсейки причина за заминаването ми.
Поех си дълбоко дъх и погледнах към къщата намираща се до нашата, погледнах към неговия прозорец. Джейсън стоеше там, обгърнат в мрака на стаята си, забил погледа си в мен. Сърцето ми препусна удар щом засякох погледа си с неговия.
- Не! Разбира се, че не! Заминавам защото искам. - отсякох и погледнах отново към майка ми. В следващия момент чух как зад мен спира кола. - Трябва да тръгвам..
Няколко дни по-рано..
- Как така ти закъснява?! - изписка Мими. - И дори да ти закъснява какво ти пука? Не си се ебала или нещо за да те притеснява..
- Всъщност.. Трябва да ви кажа нещо. - прошепнах и погледнах с насълзени очи. Беше време за истината..
