𝕿𝖊𝖝𝖙𝖎𝖓𝖌 [𝖐.𝖙𝖍 + 𝖏.𝖏𝖐]

13

Чонгкук вече блъскаше вратата с цяла сила. Искаше да се увери, че Техьонг е добре, че е жив.. Какви ли не мисли минаха през главата му. Че ще завари мъртвото му тяло с много кръв или хапчета.
Техьонг седеше на земята и плачеше. Не знаеше какво да прави за това за чакаше Чонгкук просто да му разбие вратата.
Няколко удъра по късно врата вече бе разбита. Чонгкук пристъпи вътре и първото нещо което видя е плачещия Техьонг.
Jk: Боже мой...Техьонг..добре ли си? - Чонгкук веднага отиде да го прегърне и заплака заедно с него. Техьонг го прегърна силно. Не искаше да го пуска никога. Иска да е само до него, да му даде цялата любов на света.
T: Не трябва да си тук..моля те тръгни си. - Техьонг го заболя от тези думи. Сега се нуждаеше точно от него, но не биваше да е тук
Jk: Няма да си тръгна. - каза Чонгкук и стана заедно с Техьонг от земята като отидоха в стаята му. Чонгкук го остави да седне на леглото и се настани точно до него
Jk: Сега моля те..кажи ми какво е станало. Обещавам няма да казвам на никого. - Чон говореше с нежен глас и гледаше към Техоьонг който бе забил погледа си в земята и плачеше
T: Добре..