↪Ice Age

•woosan•

Беше студено. Бял сняг падаше на парцали. Ръцете ми замръзваха. Аз седях на гарата и чаках влака, който закъсняваше. Къде беше? Защо се бавеше? Бях изнервен, доста изнервен. Исках просто да се кача на топло. Преди да тръгна си взех чаша топъл билков чай. Ухаеше неверятно, а вкусът беше неустоим.

Най-сетне той дойде. Качих се в последния вагон, защото там е най-тихо. Когато влязох седнах на първото място, което видях. Оставих бажа си горе и взех книгата и слушалките си.

Не знам колко пътувах, но влакът спря и след малко едно момче седна срещу мен. На пръв поглед изглеждаше красиво и мило. Не казах нищо. През цялото време гледах навън. Наблюдавах как белите снежинки падат нежно. За миг погледът ми се спря върху младежа пред мен. Загледах се... твърде дълго. И тогава погледите ни се срещнаха. Очите му...толкова хубави, за миг потънах в тях. Щом ме видя, той се усмихна. И усмивката, о тя бе още по-прекрасна.

-Здравей - каза той и подаде ръката си.

-З-здравей..

-Аз съм Джънг Уйонг, приятно ми е.

-А-аз.. - не можах да продумам -  аз съм Сан.

-Може ли да седна - посочи мястото до мен.

-Разбира се.

Той седна до мен и започнахме да си говорим. Говорихме дълго. Когато спряхме, усетих главата му върху рамото ми. Толкова беше сладък докато спеше..като бебе. Лицето му беше толкова нежно и красиво. Той ме стопли. Стопли душата ми.

След дълъг път, трябваше да се разделя с Уйонг. Не исках, но трябваше. Станах от мястото си внимателно, за да не събудя спящото момче. Но изведнъж той ме хвана за ръката...

-Ще се видим пак...нали?

Той не получи отговор.
Излязох от вагона и сърцето ми се скова отново. Не, не беше от студа. Не знаех дали ще го видя пак, дали отново ще почувствам топлината му.

Навън е студено.
Ръцете ми също.

✒.*.°.*.

хелоу как върви карантината? аз лично полудявам:0

хехет йосанг^^