В почивката за обяд Техьонг най-спокойно си седеше на една самотна пейка близо до университета и си похапваше домашно направен от него сандвич, но тогава забеляза задаващия се ураган, който щеше да провали всичко.
– Разбра ли?! - Пръщящата от енергия, най-добра приятелка на Техьонг до гроб, Сузи заскача покрай него, докато държеше гланциран лист в ръцете си.
– Какво дали съм разбрал? - Още преди да изрече въпроса си в лицето му бе натикана хартията. Той ядосано я дръпна, за да я погледне от далеч и заби поглед в нея, но толкова не му се занимаваше, че наистина само гледаше без да чете. – К'во е т'ва?
Сузи превъртя поглед и въздиша.
– Малоумен ли си?! Това е покана за мен и теб! В спортния университет, защото Ким Бюл е спечелил първо място по борба и треньорът му прави изненада.
Мозъкът на Техьонг блокира за секунда без да разбира и думичка от казаното.
– Баща ми е треньорът, ако ме разбираш.
Лампата, която отдавна е изгаснала в главата на Техьонг изведнъж светна и той се изправи от мястото си, слагайки ръка пред устата. – Няма начин!
– Има начин! - двамата се разпищяха един на друг. Това е една от уникалните възможности на Техьонг да се запознае с любовта на живота си.
– Мамка му, Ким Бюл! - при изричане на името, сърцето на Техьонг затупка със скоростта на аритмия. Влюбен е в Ким Бюл още от далечния шести клас, когато двамата бяха геймъри и убиваха зомбита и хора заедно. – Как го искам.
– Отдава ти се възможност, Те. Време е. - Сузи тупна приятеля си по рамото и му даде окуражителна усмивка.
– Ще действам. - той отхапа за последен път от сандвича и го подаде на Сузи. – Дръж, балерино. Трябва ти повече храна отколкото на мен. Аз влизам вътре.
×××
автор:
тва все още не е началото да си знаете 🤪
YOU ARE READING
Boxers :vk
Fanfiction- Мисля, че забравих нещо тук. - неловка усмивка се настани върху лицето на Техьонг. - Да, достойнството си. - момчето, което държеше боксерките на Техьонг в едната си ръка мигновено ги хвърли към него, превъртя очи и тръшна вратата на квартирата пр...
