Our new life. - book 2 (BG fanfiction)

Part 24

Когато се прибрахме в имението бяхме посрещнати от вкусна и ароматна вечеря. Сюзън, прислужницата ни, се беше погрижила за това. Тя работи от доста време за семейството на Джъстин и много ни уважава. Майка ми понякога се мръщеше, защото тя обичаше да върши някои домакински задължения, но без съмнение Сюзън разбираше доста от работата си. Тя ни поздрави за добре дошли, а някои от охраните разтовариха куфарите и чантите ни. Помолих Сюзън да помогне на Ария да се преоблече и да измие ръцете си преди вечеря. Аз и Джъстин трябваше да се погрижим за Джейсън.
-Сигурна ли си, че е добре? - попита ме Джей, докато стоеше на голямата ни спалня до мен и Джейсън, който все още беше малко отпаднал.
-Да. Ето температурата му спада. - усмихнах се и подадох термометъра на Джъстин.
-Добре съм. - измърмори синът ни и се намръщи.
-Мисля, че ще е добре да повикаме лекар. - поклати глава Джъстин.
-Не! - извика стреснато Джейсън. Мразеше неща, свързани с доктори, инжекции и болници.
-Не е необходимо, скъпи. Той ще бъде добре. И друг път е бил настинал. - обясних. - А и къде ще намерим лекар? Късно е.
-Чувствам се виновен за случилото се, ясно? - погледна ме Джей. - Ще се обадя на медицинското лице на фирмата. Искам да се уверя, че всичко е наред. - каза и се изправи.
-Фирмата има и медицинско лице? - погледнах го учудено.
-Разбира се. - отвърна и погледна към начумереният ни син. - Само ще те прегледа, Джейс.
Аз въздъхнах и повдигнах рамене. Реших да се примиря с Джъстин. Разбирам, че се тревожеше. Знаех как да помогна на сина ни и щях да го направя така или иначе. За мен това с викането на лекар беше прекалено. Но все пак щом Джъстин настоява, аз нямам нищо против.

***

По-късно всички вечеряхме. Храната беше много вкусна и похвалих Сюзън за това. Джейсън заспа и остана в нашата стая, докато ние вечеряме. Мама приготви супа за него, защото е по-лека храна, а той и без това нямаше никакъв апетит днес.
На вратата се звънна и всички се спогледахме странно, защото не очаквахме никого и то толкова късно. След това се сетих, че Джъстин повика лекар, който да прегледа сина ни. Е... доста се забави.
Джей стана и отвори вратата, но чух женски глас и погледнах объркано към мама и Джеръми, които от своя страна повдигнаха рамене. Ревността отново се появи в мен дори само от чуването на женски глас край Джъстин. След малко сечу тракане на токчета и сексапилна брюнетка в бяла рокля се появи в трапезарията. В ръката си носеше малко куфарче, а на врата й имаше закачени слушалки. Огледах я още по-обстойно. Усмихваше се широко и устните и бяха в червен цвят. Носеше ужасно високи обувки. Сериозно ли? Джъстин лекарка или проститутка е повикал на Джейсън?! Жената се приближи до масата и се здрависа с Джеръми. След това се обърна към мен и се усмихна фалшиво, а аз отвърнах със същото.
-Е... къде е малкият сладур? - попита тя и се огледа. Всъщност изглеждаше доста зряла за възрастта си. Определено не беше млада колкото мен, но по нищо не ми отстъпваше. Тази жена миришеше на сексапил. И евтин неприятен парфюм.
-Горе е. - кимнах и станах от мястото си. Минах покрай нея и Джъстин, гледайки го подозрително, а той ми отвърна с объркано изражение. Това остана забелязано само от мен. Качихме се и влязохме в спалнята ни. Не ми беше приятно, че допускам тази жена тук. Гледах я намръщено през цялото време. Джейсън нямаше нужда от доктор.
-О! Изглежда много отпаднал. - отбеляза тя и погледна с кучешка муцунка към Джъстин. Сериозно ли? Не бяхме забелязали. Добре, че беше тя да ни го каже!
Подразних се от начина, по който погледна съпруга ми. След това тя огледа стаята много внимателно. Какво търсеше? За какво беше тук?
-Променил си дизайна. - отбеляза, говорейки за стаята на Джъстин, която вече беше НАША стая. Той е погледна неловко и се изкашля.  Какво ставаше тук? Тази е идвала в стаята му? И тя ли е от онези кучки, които се опитват да го имат? Няма да стане, драга!
След това Джъстин отиде до Джейсън и брюнетката  го последва. Джейс се намръщи автоматично щом я видя да слага лекарските си слушалки.  Тя му направи няколко прегледа и измери температурата му.
-Това е много лошо. - нацупи се тя.
-Какво има? - попитахме тревожно двамата с Джей в един глас.
-Излющил ми се е лака. - каза тя, а аз погледнах глупаво към Джъстин. Тази луда ли беше? Що за докторка?
-Питахме за Джейсън. - поясни  Джей като го каза през зъби. Знаех, че е леко изнервен.
-О, той ли? Добре е. Не е сериозно и ше му мине няколко дни. Но според мен, за да се оправи по-бързо ще е добре да му поставя инжекция. - обясни тя и започна да вади неща от куфарчето си.
-Не! - извика сина ми и погледна злобно към лекарката. Тя се изправи и започна да приготвя инжекцията. Аз също бях против.
-Необходимо ли е? - попита я Джъстин и седна на леглото до сина ни.
-Джей. Вярвай ми. Така ще се оправи по-бързо. - усмихна се тя и буквално допря гърдите си до рамото му. Стиснах юмруците си. За каква се мислеше?
От своя страна Джъстин светкавично се отдръпна и излезе от стаята, защото телефонът му звънна.
-Е, да действаме. - усмихна се тя и погледна към Джейсън.
-Няма да стане. - обадих се и поклатих глава.
-Моля? - попита ме тя със злобен тон.
-Не съм съгласна за това. - усмихнах се и посочих спринцодката в ръцете й. Джейсън видимо си отдъхна. - Знам как да се грижа за синът си.
-Чуй ме... - започна тя, но аз я прекъснах.
-Госпожа Бийбър. - отвърнах със същият злобен тон. Ненавиждах глупачки, които се опитват да се държат нагло с мен и да вкарат съпруга ми в леглото си. Когато някоя направи подобен опит аз ставам кучка. Защото го мога и то много добре. - Не съм съгласна, ясно? По какъв начин трябва да ти го кажа? Най-добре си събери нещата и си тръгвай.
-И от къде ме гониш? - изсмя се тя и Джъстин тъкмо влезе в стаята.
-От домът ми. - отвърнах остро. - Не си мисли, че можеш да идваш тук и да флиртуваш с Джъстин пред очите ми. Няма да ти се получи. Не съм идиотка. Повярвай ми много като теб са се опитвали, но няма как да стане! - казах, а тя се подсмихна и събра нещата си. След това мина покрай мен и ме погледна.
-Малката, аз вече го имах. - намигна ми. Кучка.
-Шарлот! - извика ядосано Джъстин до мен. - Наистина е по-добре да си вървиш. - каза той и я изпрати до вратата.
След секунди се върна при мен, а на мен ми идеше да заплача. Какво значи, че вече го е имала? Бивша ли му е? До колкото знам той е нямал сериозни връзки преди. И защо я повика? Тази винаги ли се е навъртала около него? Разбира се. Всяка жена го желае. Коя не би се навъртала около най-сексапилният и богат млад мъж?!
-Да поговорим! - казах му и двамата влязохме в една от гостните, където нямаше никой.
-Знам, че ще ренуваш, но... - започна той, но го прекъснах светкавично.
-Да ревнувам? Ти шегуваш ли се с мен, Джъстин? Коя е тази? - зададох въпросите си и той въздъхна.
-Това е Шарлот. Работи като медицинско лице в една от фирмите на баща ми.
-И извика точно нея? - повдигнах вежди.
-Знам, че не беше добра идея, но нямаше как да намерим друг лекар в този час.
-Тя каза, че вече си бил неин. Бивша ли ти е? За това ли имаш номера й? - зададох следващите си въпроси, а той прокара ръка през косата си.
-По дяволите, не! Изабел не искам да се караме.
-Тогава ми кажи. - настоях.
-Добре. Чуках Шарлот. - призна, а аз кимнах. Не се учудих, имайки предвид стария му сексуален живот. - Всичко започна,, когато бях на шестнадесет, а тя беше на близо тридесет. - добави, а аз зяпнах с уста. Знаех, че е по-възрастна от мен, но не толкова.
-Но това означава...
-Да, старичка си е. - подсмихна се Джей. - Както и да е. Тя и тогава работеше за татко, но обичаше да задоволявам нуждите й, ако ме разбираш. - повдигна рамене. - Нещата между нас продължиха... твърде дълго. Нямаше нищо друго освен чист секс, но малко преди да срещна теб, реших да прекратя нещата с нея и тя не го прие особено добре тогава.
-Боже мой! - извиках - Чукал си тази... тази... проститурка няколко години?!
-Но спрях точно преди да се появиш ти в живота ми. - отбеляза - А и аз и ти дори не бяхме заедно тогава.
-Няма значение! - извиках му - Защо аз не знам? Има ли други изненади? Винаги научавам в последния момент за курвите ти.
-Е, да бил съм с много преди теб и какво? Не мислех, че има значение и не исках да водим този разговор, мамка му. - въздъхна той. - Не искам отново да ревнуваш. Тя е в миналото за мен.
-Но изглежда пазиш номера й. - повдигнах вежди и скръстих ръце.
-Добре, ще го изтрия.
-Защо го пазиш?
-Господи, ако си мислиш, че някога отново бих й се обадил, за да спи с мен ти... - въздъхна отчаяно - Изабел. За мен съществуваш само ти. Не искам историята с Мия или с Патрисия да се повтаря. Знаеш, че съм само твой и то от мига, в който се видяхме.
-Това е много по-различно от Мия! За Бога! Та тя може да ти е майка. Гнус ме е само като си помисля за това. Мислих, че те познавам. Ще попитам отново. Има ли още някоя уличница от миналото ти, за която не знам?
-Именно. В миналото е и нека си остане там. Няма смисъл да се ядосваш, Изабел. - обясни той.
-Има ли, Джъстин? - настоях аз и почти извиках. Усещах сълзи в очите си.
-Не. - въздъхна - С всички е било просто за един или два пъти, както с Патрисия. Нищо повече. С Шарлот продължи малко по-дълго, но бях малък и...
-Няколко години! - извиках и той ме погледна ядосано.
-И какво? Изабел, било е преди теб! Преди дори да знам, че съществуваш. Съжалявам, че не съм го споменал, но не мисля, че има значение! За мен няма.
-Добре. Уволни и нея тогава, както направи с Мия, когато ти се натискаше. - кимнах му, а той въздъхна.
-Полудя ли? Баща ми не знае за това и е по-добре да не узнава. Не мога просто да отида и да му кажа, че съм я уволнил без причина. Освен това не забравяй, че тя по-скоро работи за него, в неговата фирма. Не за мен. - каза, а аз го погледнах ядосано. - Няма нищо между нас. Гарантирам ти. Съжалявам, че я повиках. Беше грешка, но ти знаеш какъв съм.
-Но тя очевидно си пада по теб все още. - посочих вратата и се намръщих.
-И така да е. Има ли наистина значение? Не се интересувам от нея, нито от която и да било друга. Знаеш това по-добре от всеки друг. Има жени, които ме харесват има и мъже, които точат лиги по теб. Но ти трябва да разбереш, че аз и ти сме заедно въпреки всичко и всички. Ние сме семейство, Изабел. Това е по-голямо от всичко останало. - каза и се приближи до мен, но аз отстъпих назад. Бях прекалено наранена в момента. Думите му бяха напълно вярни, но не можех да мисля правилно в момента. Не знам защо. Просто не исках да свикна с факта, че Джъстин е имал много жени в леглото си, въпреки че знаех за това още откакто се запознахме. Болеше ме от това, дори да бях сигурна, че след мен други за него не съществуваха.
-Моля те, спи тук тази вечер. - казах му, кимайки към леглото в гостната стая.
-Какво? - погледна ме объркано.
-Имам нужда да остана сама, за да осмисля всичко това. Ще спя с Джейсън в нашата стая, а ти остани тук. - казах му, а той ме погледна тъжно.
-Защо го правиш? Не искам да се отдалечаваш от мен.
-И аз искам да си избия от ума това, че тази жена те е докосвала, но не мога. - казах му заядливо.
-За Бога! Беше преди теб! - повтори той за пореден път и усетих нотката на раздразнение в гласа му. - Отново ли започваш, Изабел? Омръзна ми. Наистина ми омръзна от ревността ти. И знаеш ли какво? Права си. Ще спя тук. - погледна ме и си личеше, че вече и той е ядосан. - Мисля, че аз също имам нужда да съм сам. - каза и мина покрай мен. Не мога да повярвам, че той каза това току що. Прекалих ли? Не. Разбира се, че не. Трябваше да знам за Шарлот и той не биваше да я води тук. При синът ни. Господи!
-Искаш да се отървеш от мен? - попитах невярващо след него, а той се изсмя.
-Разбирай го, както си поискаш. Аз се изморих.
Прокарах ръце през косата си и пуснах напиращите сълзи. Имах чувството, че историята с Мия отново се повтаря. Сякаш се намирахме в омагьосан кръг и винаги, когато нещата се наредят се появяваше някаква жена, която да развали всичко и да ни скара. А може би дори и раздели.

С малко закъснение, но новата глава е тук. Ще се радвам да разбера мненията ви и да глaсувате. ❤❤❤