Акариум: Камъкът на Желанията

Глава 1, в която Томас разбира, че вече е сам самичък на света

Вечерта настъпи и всички хора по улицата се скриха по къщите си. Разбира се, освен тези, които ходеха да пият в близката кръчма. Навън времето захладня и момчето, което гледаше през прозореца си наметна едно одеало. Явно чакаше някого.
Очите му се плъзна веднага към края на улицата, където се виждаше един мъж с дълго тъмно сиво палто да се приближава към къщата бавно по улицата.
- Най-сетне се прибра, старче! - изкрещя момчето, което скочи от стола и се затича надолу по стълбите. - Храната от леля Анна отдавна изстина.
- Тя кога си тръгна? - попита мъжа, като свали обувките си от краката. Закачи палтото на закачалката и най-накрая погледна момчето срещу него.
Тъмната кестенява коса на Томас беше пораснала отново, което само докара въздишка на баща му. Той зави към кухнята и момчето го последва.
- Тръгна преди три часа. Иначе... Как мина днес? Нещо ново в работата ти?
- Какво ново може да има в работата на един хлебар.
- Не знам. Аз седя по цял ден вкъщи и очаквам твоите истории.
- Излизаш навън и се срещаш с Гилбърт. Видях ви днес в центъра, Томас.
- Как все очите ти попадат в грешната посока. - намръщи се момчето и скръсти ръце. - Какво е това?
- Кое?
Томас извади едно писмо, което се подаваше от джоба на палтото. Мъжът се изправи и се опита да го хване, но хлапето беше много по-бързо. Смеейки се, той се качи нагоре по стълбите и влезе в стаята си.
- Върни ми го, Томас. Важно е!
Момчето го игнорира напълно и го отвори, започвайки да чете. След това изпусна листа хартия на земята и се обърна към вратата, където стоеше баща му.
- Аз много съжа...
- Ще ни вземат къщата!!! Но защо? Какво си направил? Къде ще живеем сега?
- Всичко ще е наред, момчето ми.
Входната врата бе разбира и вътре нахлуха някакви мъже. Единият се качи по стълбите и насочи пистолета срещу момчето и след това към мъжа.
- Кои сте вие?
- Мълчи и ни последвай, иначе ще убием сина ти.
- Посмей да го докоснеш само!
Чу се изтрел и пред очите на Томас падна баща му. Под бялата му риза се появи червено петно и момчето изкрещя и се хвърли към него.
- Старче! Старче!
- Бягай, Томас. БЯГАЙ!!!
- Няма да те оставя! Моля те... Татко...
Мъжът с пистолета го грабна и го блъсна срещу огледалото, което се разби след сблъсъка. Ръцете и главата на момчето кървяха, но той успя да се изправи и да остане в съзнание.
- Татко!!!
Последва нов куршум. Този път баща му не му отговори. Мъжът насочи пистолета срещу него и момчето стисна зад гърба си голямо парче от счупеното огледало.
- Проклет да си! Кучи син мръсен!
- Какво по...?
Момчето заби огледалото с стомаха му и избяга по стълбите. Излезна през разбитата врата и видя, че наоколо са излезнали съседите и че си говоря за това, което се случва.
- ... ето го и него... Същото чудовище като баща си...
- Не го ли убиха и него... Погледни го целия е в кръв...
Томас се огледа наоколо и видя Гилбърт притиснат в обятията на майка си. Тя крещеше чудовища и смърт, но зрението му се замъгляваше. Какво се случваше? Какво са направили с баща му?
Той се затича към края на града и навлезе навътре в гората, като се подпря на едно дърво. Раните му кървяха силно и момчето си помисли, че това е краят му. Затваряйки очи, той видя само как мястото засветява. След това изпадна в пълно безсъзнание.

°°°

А/Б

Ще гледам да качвам по-често глави. Надявам се да ви се стори интересна новата ми книга и да продължите да я четете.