Част 1

51 7 1
                                    

Здравейте днес ще ви разкажа моята история .Аз съм Дара на 15 години с баща изобретател ,който няма никакво време за мен .Не живеем на обикновено място за което мечтае всяко 15 годишно момиче ,живеем в гигантска постройка в центъра на Юпитер ,колко вълнуващо нали.Майка ми почина когато бях много малка и не си спомням почти нищо за нея само хубавите и вълнуващи приказки ,които ми разказваше преди да заспя ,но това е друга тема нека да не се отклоняваме.Та така всичко започна когато баща ми сподели с мен за уникално негово изобретение което най-после е завършил .Зарадвах се ,защото работеше по цели нощи помислих ,че след като е приключил може и да има време за мен. На другия ден се разбрахме най-после да излезем от лаборатотията и да прекараме време заедно ,но за жалост това отново не мина както си мислех .Баща ми се срещна с още един от онези богати търговци ,които искаха да купят изобретението му. След поредното провалено излизане се зачудих какво е това негово изобретение.Попитах го ,но той твърдо ми отказа каза ,че това не е работа на малки момиченца явно още ме смяташе за оново безащитно момиче ,което бях преди години.Това още повече подхрани любопитството ми .Една вечер чух разговор на баща ми бях твърдо решена да разбера какво е и къде се намира .И за моя радост той каза точно това на отсрещния човек .Явно довечера ще е точно тук.Бях подготвена за всичко ,но не и за това което щях да видя .Изчаках баща ми да свърши с преглеждането на машината преди да я продаде .Излязох от стаята си и внимателно влязох в стаята в която седеше изобретението .След зяпаме на екрана на устройството реших и да го изпробвам ,но не очаквах да видя смърта на роднините ми както и на самата мен.Явно баща ми е създал изобретението което показва как човек ще умре това беше плашещо ,но и полезно .На следващия ден го попитах дали е използвал изобретението върху себе си той каза,че не е както и предполагах.Не знам дали ви споменах в началото ,но имам и брат видях и неговата смърт ,но не беше обикновено планетата беше унищожена .Споделих на баща си какво съм направила ,но той както винаги не го прие насериозно ,но пък брат ми ,ми повярва сега оставаше да обедим татко.

Споделих на баща си какво съм направила ,но той както винаги не го прие насериозно ,но пък брат ми ,ми повярва сега оставаше да обедим татко

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Do not turn back /Не се обръщай назадWhere stories live. Discover now