𝙇𝙤𝙫𝙚 𝙏𝙖𝙡𝙠

11

Таехьонг се събуди с главоболие.

Плачеше цяла нощ до поне 4 часа.

Мисълта, че Джимин излиза с друг го караше да се чувства ужасно.

Съжаляваше, че въобще спомена Юнги. Искаше да се върне във времето и да се поправи.

Преди да тръгне за университета, телефона му звънна.

Беше приятеля му.

Те вдигна.

"Хей, защо не вдигаше вчера? "

"Съжалявам, но не съм в настроение да говоря. "

"Какво е станало? Ако не ти е удобно сега, ще ти звънна презноща. "

"По-добре тогава.. Благодаря, че се обади. " Затвори.

-----

През целия ден не говореше, буквално беше само на телефона и мислеше за вчера.

Дори като Джимин минаваше, той се правеше на заспал, дори и ако е буден пак ще бъде игнориран, защото Чим ходи само при компанията си.

Чудеше се защо въобще си падаше по него.

Е да, познават се от доста време, но не са прекарали толкова много време заедно.

След часовете, Таехьонг хвана автобуса.

Седна на последното място и си сложи слушалките.

Гледаше небето и се чудеше как може да живеем в един цял кръг..

Не след дълго дойде спирката му и слезна, но не се прибираше, отиваше в бар, щеше да се напие и да забрави за всичко.

Поне че живееше на близо до бар.

Влезе и не беше изненадан като видя хора да викат и пеят като луди.

Седна на бара и си поръча алкохол.

Изпи шота на една глътка и се разплака.

"Ъм, добре ли си? " Попита някой.

"Да... " Каза Те и продължи да пие.

Непознатия седеше и гледаше как Таехьонг се наливаше с алкохол до припадък.

Пиеше всичко на една глътка.

"Добре, стига толкова човече. " Непознатия дръпна алкохола надалеч.

"Хей.. Аз пиех това! "

"Ще умреш още малко, стига. "

"Нека да умра, и без това си нямам никой освен кучето ми Йонгтан.. Поне че му оставих храна и вода... "

"Къде живееш? "

"А? За какво ти е да знаеш пък ти? "

"Ще ти помогна да се прибереш, защото не ми изглеждаш добре, приличаш на труп. "

"Не искам! Ще пия докато умра! "

Непознатия бръкна в якето му, за да види личната му карта.

"Мислех, че си на 17..та ти си на 23 човече.. " Вдигна Те.

"Не ме пипай педофил! "

"Педофил? Та аз съм на 25 човече, спокойно. "

Те и непознатия излезнаха на вън.

"Къде живееш? "

"У нас.. "

"Адрес? "

"У на майка си гъза.. "

По-големия завъртя очи.

"Просто ми кажи адреса си, за да те оставя. "

"Остави ме тук, не искам у нас. "

Големия се изнервяше. Не можеше да остави пиян човек сам на улицата. Реши да пробва нещо.

"Каза, че имаш куче? Ами ако сега е тъжно за теб? Ами ако седи и се моли ти да се върнеш у дома? "

"Не.. Йонгтани.. Не искам да е сам! "

"Тогава ми кажи къде живееш. "

Най-накрая Те му каза адреса.

Хвана го пак и след няколко минути бяха пред блока.

"Кой етаж? "

"4, врата 8.."

Непознатия дърпаше Те до 4 етаж и стигна вратата. Взе му ключовете и отключи вратата, като беше посрещнат от малкото куче.

"Хей мъник, спокойно, просто го оставям тук. " Остави Те на леглото.

Щеше да тръгне, но чу звънящ телефон.

Видя, че Таехьонг беше твърде пиян, за да вдигне, затова вдигна вместо него.

"Ало? "

"Ъм.. Таехьонг? "

"Не, той е твърде пиян, напи се като свиня и го прибрах. " Гаджето му може би?

"Аха.. Добре ли е? " Това сигурно е Джимин?

"Да, сигурен съм, че ще се оправи скоро. "

Стана малко неловко, за това непознатия просто каза чао и остави телефона.

Погали кучето и преди да тръгне остави бележка.