Fall in love with psycho 2

💚22💚

Г. Т. Л.

На сутринта с Даеро влезнахме при тия 2мата да ги будим за закуска,са нема аз да готвя я.

Видях ги отново сгушени като неква двойка, усмихнах се,а  Даеро до мен вече направо му идеше да блъсне нещо.

Хванах го за ръката и го изведох от стаята.

-Брат,не се ядосвай ве.-усмихнах му се.

-Абе,как да не се ядосвам бе,погледни ги бе.-през зъби го каза,личеше си,че едва се сдържаше.

-2ри път,ще си затворим пак очите,но 3ти има ли,багажчетата и навънка. Кой от къде е,чу ли,успокой се.-Дае кимна,но още си беше ядосан,личеше си по погледът просто.

А аз как съм толкова спокоен... Направо вече ми е все тая,който каквото иска да прави,не мога повече да се занимавам.То вече взе да омръзва,по тоя начин предполагам,че иска да ми привлече вниманието,но вместо това ще си спечели,просто един билет към България и то парите за билета,с проституция ще трябва да си ги изкара,щото и стотинка от мен няма да види повече,търпях му глупостите,търпях ги,но той вече буквално ми се качи на главата,прави си каквото си иска.

Една кофа ледено студена водичка и една вряла ще им дойде добре,то за кръвообращението е добре.

Напълнихме ги,едната за Даеро,другата за мен,1во студената,та да може да ги стоплим после,да не настинат,горките.

Изсипахме ги както казах 1во студената,която беше моята кофа и Даеро топлата и я колко бързо станаха.

-Айде,айде,са в кухнята.-Хано стана,но Чейс се правеше на глух,за косата го свалих от леглото.-Да повтарям ли,Чейс?-отново съвсем спокойно,погледна ме злобно и го дръпнах за косата силно.-Я не ме гледай така.-хвана ми ръцете и изохка,погледна ме умолително,я как можело,щом не става с добро,ще е с лошо,пуснах го.-Ако не сте долу до 5 минути,мислете му.-излезнахме от стаята.

Колко послушно слезнаха,не за 5,ми направо за 2 минути и вече бяха долу,Чейс гледаше в земята. Хано отиде веднага до печката и се зае да изважда продуктите.

-С какво да ти помогна?-я колко вежлив е станал,погледнах го очудено.

-С нищо,спокойно,седни,моля те,мразя да ми се мота някой в краката като готвя.-погледна ме въпросително за удобрение,кимнах му,тръгна да сяда до мен,но веднага се отказа,хванах го за ръката.

-Седни,не ям хора.-седна плахо до мен,гледах го предизвикателно,отбягваше погледът ми.

Космите по вратът ми настръхнаха от там на сетне ицялото ми тяло се наежи...Накой ни наблюдава,сигурен съм,не убеден съм! Имах това ужасно чувство в коремът,че някой ме гледа. Станах от масата и проверих през всички прозорци.

Нямаше нищо... Нищо,не,не... Това чувство никога не ме лъже. Дае ме гледаше въпросително. Спуснах всичките щори и дръпнах всичките завеси.

Излезнах през вратата без да казвам каквото и да е,промъкнах се до голямата врата на къщата,без никой да ме види,че излизам,погледнах през ключалката.

Абе,няма нищо бе,няма нищо,нямаше живо пиле,нищо... Но това чувство,не ме напускаше... Дае застана до мен.

-Какво се случва бе брато?-погледнах го и се доближих до ухото му.

-Някой ни наблюдава,сигурен съм.-отдръпнах се от ухото му и се усмихнах всякаш нищо не е станало.-Нищо бе брат,да глътна малко въздух,че вътре направо се задушавам вече,ела да дръпнем по една.-седнахме на стълбите пред къщата и си запалихме цигарите,само дано не сме попаднали отново на тревата,че иначе тежко.

Кой по дяволите ни наблюдава... И къде се е заврял,че не го виждам,няма го ве.Или може би просто ме хваща параноята,не знам вече,но чувствата ми никога не ме лъжат,все пак трябва да съм нащрек,случаят е сериозен...

Изпушихме си цигарите и влезнахме вкъщи,оправих щорите и пердетата да се вижда всичко,все пак не трябва да изглежда подозрително... От сега нататък внимаваме кво правим.

-Слушай брат,наблюдават ни,сигурен съм... От сега нататък внимаваме какво правим и най-вече какво говорим.-прошепнах го в ухото му,той кимна,не пита откъде и как знам,че ни наблюдават. Мисля,че и той го е усетил,все пак и той е като мен...не съм сигурен дали и не ни подслушват,трябва да претърсим къщата и двора,но ще изглежда подозрително...явно днес ще е ден за чистене...