Навсякъде Ти

1.

Гледна точка - Лаура 

Влетях в нощният клуб, като хала. Цяло чудо е, че охраната ме пусна. Но когато бясна жена ти се изпречи на пътя, по-добре е да я пуснеш, иначе ще мине през теб.

Заведението беше пълно. Огледах всички сепарета на първият етаж, но не открих този, когото търсих. Към стълбите за втория етаж стоеше хостеса и се запътих към нея. С най-любезният си тон попитах дали името на човека, когото търся е в списъка. Тя любезно отвърна, че е на вторият етаж, във вип зоната.

Запътих се към тази вип  зона, когато пред мен се появиха две огромни тела. Супер. Сега и със сумисти ще трябва да се справям, ядът ми още повече се покачи. Тъкмо щях да използвам женските си номера, когато те се отдръпнаха в страни и ми направиха път. Огледах се за познатата физиономия на човека, когото търсех.... бинго! Спуснах се към него и го замерих с пакетчето бял прах, което бях намерила.

- Какво по дяволите...?!  - Не можа да довърши изречението си, защото аз го нападнах словесно.

- Ти нормален ли си бе?! Какво е това? Хм. - посочих с глава към пакетчето в ръката му - Какви са тези боклуци? От кога се занимаваш с това? - въпросите ми се сипех един след друг.

- От къде си го взела?

- Беше на пода в колата ми, тъпанар такъв! - обикновено не си позволявах да ругая, но сега бях бясна и това беше единственият начин той да ме разбере - Спряха ме ченгета. Само заради теб! Защото те засичат в моята кола. Ако бяха ... ако бяха претърсили колата щях да изгоря заради теб!

- Шшт, успокой топката. Съжалявам. Ела да излезем на вън.

- Защо? Да не би да те излагам пред новите ти приятели? - Огледах се наоколо. Признавам, че им правех шоу, но те така или иначе не можеха да разберат какво става, защото говорех на български - Много бързо си се забравил Томи. Какви са тези..баровци? Приличат на мафиоти. - мърморех под носа си

- Лаура нищо не е станало. Това е просто пакетче кока. Не е голяма работа.

- Пф, не било голяма работа. Много добре знаеш мнението ми по този въпрос. И как по дяволите реши, че можеш да се качваш в колата ми с тези лайна?! Утре какво?! ще шмъркаш пред мен ли? 

- Виж миличка, нищо не разбираш. Нека да ти обясня. - говореше ми тихо и се опита да ме прегърне, но аз го отблъснах.

- Нищо не искам да ми обясняваш. Всичко ми е ясно. От този момент забравяш за мен. Повече не ме търси. Докато не се осъзнаеш, но до тогава маже и да си ме загубил! - Обърнах се и тръгнах по стълбите на долу. Исках да намеря тоалетната за да си измия лицето и да изляза на въздух. Не мога да повярвам,  че Томи  е започнал отново с наркотиците. Предишният път едва се върна към живота... - Вървях по някакъв дълъг коридор, музиката се чуваше все по слабо. Явно съм се объркала, обърнах се за да се върна на зад, тогава пред мен се появи мъж, сякаш от нищото, почти се блъснах в него.

Гледна точка - Масимо

Беше поредната вечер в която трябваше да съм в клуба и да въртя бизнеса си. Последните няколко месеца бяха доста добри. Вкарвахме нови хора към екипа си. Томи хлапето се справяше добре с продажбите. За това тази вечер го извиках в клуба, щях да му дам поощрителна награда. В един момент охраната до стълбите се раздвижи. Обърнаха се към мен за позволение, дали да пуснат дамата и тогава я огледах по добре. Кимнах им да и направят път. Тази беше огън момиче. Въпреки, че не изглеждаше като повечето посетителки в клуба ми, тоест с оскъдно облекло и силен грим в нея гореше пожар, изглеждаше като шибана кралица. Обходи зоната с поглед, сякаш ненавиждаше каква сган се е събрала тук. И беше на прав път. Доближи се до Томи и го замери с нещо, после започна да крещи на друг език. Беше като фурия, след като приключи, врътна малкото си дупе и тръгна към офиса ми. Реших да я последвам и ето ни тук в полутъмният коридор. Доближих се до нея и прошепнах:

- Изгуби ли се малката?

_____

Здравейте!

Някаква странна идея се появи в главата ми след като гледах 365 дни. Реших все пак да я пренеса черно на бяло и да видя какво ще излезе. Главните герои ще бъдат със същите имена и образи, както от книгите и филма. Просто когато открия нещо перфектно, трудно мога да го заменя с друг образ в главата си.

Позагубила съм тренинг с писането, минаха доста години от както за последно писах в интернет пространството. 

Моля оставете мнението си.