Далеч от очите, далеч от сърцето

Пролог

Животът е един голям кръговрат,изпълнен само с нещастие и сивота. Изпълнен с мъка и съжаление. Страдание. Което се прокрадва като малки иглички под кожата ти и не те оставя намира. Дори и в най-щастливите ти мигове тъмнината може да нахълта в живота ти като буреносен облак. Без спирка, без никакво състрадание. Идва и те поглъща. Живееш с нея дни наред и накрая свикваш. Тя става част от теб. Повлиява на отношенията ти с околните, на мислите ти, на действията ти. Обрича те на пълен мрак. Ставаш безчувсвен, безразличен към останалите и техният живот. Единственото, което усещаш е самотата,която те заобикаля. Която винаги ще е до теб, без дори да подозираш, която ще ти напомня за това, което си изгубили и което можеш да изгубиш. Болката, която върви ръка за ръка със самотата е като нож. Пробожда те само за един миг и те оставя да кървиш с дни. Сърцето ти вече е ледено и твърдо като камък. Не пробиваемо. Нямащо лъч надежда за спасение. Напълно изгубена кауза.
Каквато съм и аз самата.

Бързо затворих дневникът си след като чух тежки и бързи стъпки да минават по коридора и да се отправят към стаята ми.
Миг по късно брат ми нахлу.

- Още ли не си готова? - попита, все едно не виждаше със собствените си очи, че още бях в леглото и бях по пижама. - Тържеството започва след 30 минути, Клеър, а знаеш много добре, че не трябва да правя лошо впечатление на домакините. Извинявай, имах в предвид ние.

Обичах брат си с цялото си сърце и разбирах. Наистина разбирах, че това събитие ще даде началото на едно по светло бъдеще за него, но и той трябваше да ме разбере. Да разбере, че не мога да забравя ей така случилата се, в семейството ни, трагедия,която отне най-скъпите ми хора на този свят.

- Знаеш много добре, че не искам да ходя. - казах, ставайки от леглото и се запътих  към банята.

- Знам, но това е шансът ми да пробия в този бизнес и искам малката ми сестричка да дойде с мен. - дотърча след мен и застана пред вратата, чакайки ме да изляза от моето временно скривалище.

- Тайлър... - опитвах се, колкото се може повече да се забява с отговора си, за да го накарам да се откаже от идеята да отидем заедно на тържеството. Но тъй като брат ми си беше едно наивно и инатливо  магаре, не ми даде тази възможност. Веднага след като чу, че  пускам водата почна да чука по вратата. Просто, нямаше оттърване от него. Въобще и не трябваше да се надявам, че ще ме остави.