Далеч от очите, далеч от сърцето

Глава 1

Една година по-късно
Тайлър

- Скъпи, успокой се. -  приятелката ми, Шарлот, се опитваше да ме успокои докато нервно крачех напред-назад по дългия и тъмен коридор на клиниката, чакайки някой от лекарите , влезли в стаята на сестра ми, да излезе.
- Искам вече да я видя. - личеше си, че търпението ми излизаше извън релси.
- Ще я видиш.
-Ами, ако тя не иска да ме види?
Бе минала една година, от както сестра ми се бе опитала да се самоубие, хвърляйки се от терасата. Година, която прекарах в редуване на пияно и надрусано състояние докато не се появи тази дива и непредсказуема жена, сега  седяща до мен, подкрепяща ме в един от най-тежките моменти в живота ми.
- Тя ти е сестра, Тайлър. Твоята кръв тече и в нейните вени.
- Едва ли би ми простила за това, което направих. - гласът ми бе пропит с мъка и вина.
- Ти ѝ мислеше доброто. Направи го от чиста братска обич. Не се обвинявай за това, че я изпрати на това място.
Шарлът стана от пейката, на която стоеше откакто бяхме дошли тук, и застана пред мен.
Погледна ме с красивите си шоколадови очи,в които ясно виждах тъга, но не и съжаление, в очите и ми каза:
- Ти си най-прекрасният, най-грижовният и най-милият човек, когото някога съм срещала. Не познавам  сестра ти, но съм сигурна, че щом тя те види ще забрави за гнева, който е изпитвала до този момент към теб и ще започнете всичко на чисто.
- Не е толкова лесно, скъпа. - колкото и да исках да повярвам в тези нейни думи, не можех. Малката ми сестричка нямаше да ми прости, че я изпратих в клиника за психично болни, веднага щом я изписаха от болницата, и че накарах всички работници в нея да ѝ казват, че съм извън страната и няма да мога да я видя.Тя ме познаваше твърде добре.
Мислите ми бяха прекъснати от отварянето на вратата, водеща до нейната стая. От нея излезе един от най-добрите психотерапевти, които бях наел още преди да падне от терасата в стаята ѝ. Беше същинско чудо, че бе оцеляла след такова падане.
С умерени крачки се отправих към него . Трябваше да разбера дали можех да вземе сестра си у дома.
- Доктор Бистън, как е тя?
- Господин Янг. - по начина, по който се обърна към мен, разбрах, че не всичко е наред, както се надявах и това бе потвърдено от следващите му думи. - Сестра ви не е добре и вие сам знаете това. Тя все още има нужда от лечение дори и да ѝ позволим да я отведете у вас. Мисленето ѝ се е променило. Подобрява се, не мога да го отрека. Но все още не е готова психически да се изправи лице в лице с вас. Не ме разбирайте погрешно. Но няма следа от момичето, което бе преди инцидента. Няма я усмихната и лъчезарна Клеър, която сте познавали преди онзи пагубен пожар,в който и двамата загубихте родителите си и брат си.
- Вие, казахте, че трябва да продължи лечението си дори и да е у дома. Значи може да я изпишете, така ли?
- Да обаче трябва някой да се грижи за нея. А до колкото знам   вие и госпожицата(имаше в предвид Шарлот)  сте доста заети с работата във фирмата  затова предлагам да наемете някой от клиниката, който е запознат с нейния случай и да бъде с нея 24 часа на ден.
-  Не, категорично няма да позволя на някой, когото не познавам да се грижи за нея. Аз ще я гледам.
- Но, вие не знаете какво да правите, ако изпадне в шок или нещо по сериозно се случи. Най-добре ще е да е някой от клиниката ни.
- Казах ви, че никой друг освен мен или човек, на когото имам пълно доверие, няма да полага грижи за сестра ми. Ако трябва една от вашите сестри ще ми обясни какво да правя в дадена ситуация и кои лекарства да ѝ давам.
- Вие, явно не разбирате, господине. Ако я оставим във ваши ръце има по-голям шанс да ѝ стане нещо и не дай си боже да полудее. Казах ви го преди малко, но ще го повторя и сега. Сестра ви не е готова психически да се срещне с вас,пък камоли да се грижите за нея.
Думите му постепенно започваха да ме нервират. Ако изречеше  още няколко щях да избухна и не ме интересува, че се намирам в клиника и  трябва да спазвам някакви правила за пристойно поведение.
- Аз съм ѝ брат. Брат! Никога не бих ѝ навредил. И нито един от вас, психиатрите и докторите, не можете да ме разделите от нея.
- Точно вие, трябва да знаете кое е най-добро за нея. Момичето е получило травма, чувствала се е затворена след пожара, нямало е никой до нея.
Не можех да слушам повече простотиите, които ръсеше.
- Аз бях до нея!!! БЯХ!!! - ударих с юмрук по стената, намираща се в близост до мен.
-Господин Янг, моля ви да не викате и да запазите самообладание. При още една проява на непристойно поведение ще извикам охраната да ви изведе навън и няма да позволява да видите сестра си дори и да сте ме наели да я лекувам.
Опитах се да запазя самообладание, единствено и само заради сестра си и Шарлот, която в момента ме бе прегърнала в опит да ме успокои. 
- Добре. - Много мразех някой да ми казва какво да правя, но трябваше да опитам. Не трябваше да забравям заради кого правех всичко това. Мисията  ми бе малката ми сестричка  да се прибере у дома и да види, че не бях предишния човек, когото някога бе познавала. Бях по-отговорен  поне така смятах де. Все пак управлявах фирма за милиони. Е всъщност бях  директор на един от отделите, а не пряк собственик на фирмата, но печелех много повече пари от преди. Имах луксозна и добре обзаведена къща, в която много скоро щеше да живее и Клеър въпреки, че се надявах днес да е денят, в която да я взема у дома. Тя щеше да се влюби в нея. От малка си мечтаеш за двуетажна  къща с голям двор и басейн, за да може да плува, когато си пожелае. Смяташе че когато човек плува или просто се потапя във водата, болката изчезва,а на нейно място се появява спокойствието и тишината. Вярваше, в доброто и че всеки човек заслужава своя щастлив край. Но за нещастие семейство ни бе обречено да страда. Тънехме в бедност години наред. Живеехме в бедната част на града.Майка ни бе сервитьорка в едно денонощно кафене. Не печелеше много, но стигаше поне за една филийка хляб за всеки член от семейството. Баща ни работеше на две места едновременно. Опитваше се по някакъв начин да ни изкара от бедната и почти срутена къща, в която живеехме години наред. Прибираше се рядко и за едно 11 годишно момче, не му трябваше много, за да остави въображението му да се развихри и да реши, че ни е напуснал и идва само от съжаление. Но всичките ми тогавашни мрачни мисли бяха заличени, когато  една вечер татко се прибра и ни съобщи, че е получил работа, извън малкият и тънещ в мизерия квартал, и трябвало да се преместим в Сан Франциско. Това бе нашият шанс за по-щастлив живот, който цялото семейство приехме с отворени обятия.  Клеър не си спомняш какво ни бе причинила бедността, тогава тя бе едва на 4 години, но аз винаги  щях да помня от къде идвах и какво трябваше да направя, за да предпазя сестра си от този начин на живот и да ѝ дам дом като за принцеса. И сега 14 години по-късно имам тази възможност и няма да позволя на никой да застане на пътя ми дори и собственият ми ината.
Обърнах се към доктор Бистън, който не сваляше очите си от мен.
- Направете всичко възможно да изберете човек, който е отговорен, разумен и добър спрямо пациентите си и разбира от работата си.
- Разбира се, господин Янг. Направихте правилният избор. Сега, ако обичате ме извинете, ще отида да подготвя документите за изписването на сестра ви.
След като изчаках доктро Бистън да  се отдалечи от нас, извадих телефона си от задния джоб на марковите си дънки и набрах номера на човека, към когото никога не съм смятал, че ще се обърна за помощ.