Ким е 15 годишно момиче, родено в България. В 9-ти клас се появява новата ѝ учителка по английски език. Ким се влюбва в нея и дори прави опит да ѝ признае. Какво ще се случи и дали Ким и Елеонора (учителката по английски език) ще се съберат, прочете...
Пристигнахме пред къщата, в която се състоеше партито. На вратата ни чакаше Иван и още едно момиче. - Здравейте! Аз се казвам Мария. Приятно ми е! - каза момичето, като подаде ръката си, за да се здрависаме. Тя изглеждаше ето така:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Тя ни покани да влезем. След като влезнахме останах без думи...Виктория беше там. Тя ме изгледа злобно като подшушна нещо на едно момиче, което стоеше до нея. Та...купонът започна. Танцувахме, пихме и ядохме. Накрая решихме да играем истина или предизвикателство. Първа беше Мария. Тя завъртя шишето и ѝ се падна Виктория. Мария: Вики! Истина или предизвикателство? Виктория: Истина! Мария: Защо когато Ким дойде ти я изгледа на кръв? Виктория стоеше и гледаше Мими тъпо, след това взе една бутилка водка и започна да пие, понеже не искаше да отговори. Тя завъртя шишето и ѝ се паднах аз. Виктория: Е, Ким. Истина или предизвикателство? Аз: Предизвикателство! Всички ме гледаха с ококорени очи, защото веднага се хвърлих в предизвикателствата. Виктория: Искам ти и аз в една стая за 30 минути. Като чу това, Нори се ядоса и ме хвана здраво за кръста. Обърнах се към нея и ѝ казах, че нищо няма да стане. Тя ме пусна. Мария ни заведе в една стая и ни заключи за половин час. Седях в ъгъла на стаята докато Виктория седеше на стола и ме гледаше така, сякаш ще ми налети на бой. След около две минути тя стана, дойде до мен, хвана ме за ръката и ме блъсна силно в стената, след което ме удари. Удряше ме постоянно, а аз виках и я умолявах да ме остави на мира. Викаше ми: Виктория: Голяма кучка си! Никой никога няма да те обича и ако си мислиш, че Елеонора те обича, жестоко се лъжеш! - последва още един удар. Вратата изведнъж рязко се отвори. От там нахлуха останалите. Иван и Алекс отдръпнаха Виктория от мен, а Нори и Мими ми помогнаха да се изправя. Бях цялата в кръв, след това ми причерня пред очите и припаднах.
Събудих се в една бяла стая. Осъзнах, че съм в болница. Изправих се и си разтърсих главата, защото виждах размазано. След около 5 минути Нори и Мими влезнаха в стаята. Нори веднага дойде и ме прегърна. Нори: Любов, как си? Аз: Добре съм, Слънчо! Какво стана снощи? Нори гледаше с притеснен поглед и се наложи Мими да ми обясни. Мими: Ами...Виктория почти те преби снощи. Ти беше цялата в кръв, после ти причерня и припадна. Вината е моя. Аз: Не се обвинявай! Ти не знаеше, че с нея не се харесваме. Мими: Разбрах после. Нори ми разказа. Обърнах се към моята любов и видях, че от очите ѝ започнаха да текат сълзи. Целунах я и я уверих, че съм добре и всичко е наред. Нори: Любов, не е наред. Виктория... Аз: Шшшт. Знам любов. Всичко мина. Жива съм, което е най-важното. Целунахме се и лекаря влезна. Лекар: Добър ден! Как се чувстваш? Боли ли те нещо? Аз: Добре съм и нищо не ме боли. Лекар: Ти си силно момиче! Ударите са били силни, но ти си издържала. Нямаш сериозни наранявания. Можеш днес да си тръгнеш. Аз и Нори: Благодаря ви докторе! Той се усмихна и излезна.
