Чонкук отключи входната врата и влезе в къщата на Техьонг, която през последните няколко седмици се бе превърнала в негов втори дом. Събу обувките си и постави якето си на закачалката.
Насочи се към всекидневната, където попадна на Техьонг, който стоеше в средата на помещението.
- Хей.
Щом брюнета чу гласа на Чон, мигновено се обърна и го погледна.
- Хей. - приближи се до него и го гушна силно. - Наистина се разтревожих, Куки. Къде беше?
- Съжалявам. Имах нужда да се разсея. - отвърна чернокосия и целуна нежно косата на момчето. - Обещавам да ти обясня всичко.
- Много бих искал да разбера още сега, но в момента трябва да свърша нещо неизбежно. - Техьонг се отдели от прегръдката и заговори сериозно. - Днес татко е нощна смяна и ми постави задачата да се грижа за Браян.
- Какво трябва да направиш? - попита Чон с любопитство.
- Да го изкъпя, нахраня и приспя.
Чонкук се усмихна. Те наистина обичаше малкото си братче. Ценеше го и уважаваше. Грижеше се за него. Сякаш то бе един мъничък дял от самия него, за който Те би се разтопил дори в студени времена. Топлеше сърцето и душата му. Да, имаше и моменти, в които бе непоносим, но за Техьонг тези спомени бяха безценни.
Поради една такава почти незначителна причина, Чонкук бе привързан към брюнета. Топлината, която излъчваше по-големия, потапяше
Чон във вселена, в която можеш да усетиш добрината. Да се докоснеш до истински значимите неща, да се гмурнеш в океан от чудеса и мечти. Да почувстваш това, което ти е липсвало досега.- Но какъв е проблемът? - попита чернокосия.
Техьонг въздъхна тежко.
- Проблемът е, че Браян предпочете да си играе на криеница. Опитвам се да го намеря от близо половин час.
- Нуждаеш ли се от помощ?
- Наистина ще съм ти много благодарен. - промълви тихо Те и се усмихна.
Чон целуна момчето по бузата и прочисти гърлото си.
- Браян, ако до три секунди се появиш във всекидневната ти обещавам да играем на видео игри довечера! - викна мощно Чонкук.
Двете момчета останаха смаяни щом мъникът изпълзя от шкафа под телевизора и се изкикоти.
YOU ARE READING
ʜᴀʀᴅsʜɪᴘs ᴏғ ʟɪғᴇ
FanfictionЛюбовта е повече от привличане. - Куки.. не си струва! Моля те не го прави. Чуваш ли?! - повиши тона си Техьонг. Чонкук бе решен. Това щеше да бъде последният му спомен. И никой не можеше да го спре. Никой, освен Техьонг. #1 - taehyung (21.04.20)...