Stellar love

3

Почивката си, Дойонг я прекара в спане.
Беше адски уморен и сега се радваше, че си беше починал по-добре.

На външен вид Дойонг изглеждаше добре, но вътрешно беше много притеснен.
Тази песен, която го караха да изпее на живо в шоуто го притесняваше.

Не трябваше да пише тази песен. Трябваше просто да я остави или поне да я даде на човека, за когото е написана.

Вратата на хола в общежитието му се отвори. Дойонг веднага погледна на там. През вратата минаха мениджъра му и някой от бодигардовете му, сред тях от който и Тейонг, но не забеляза Джехьон.

- Къде е Джехьон? - Веднага попита, секвайки мениджъра си, който смяташе да му казва нещо.

- По-рано дойде в кабинета ми и подаде оставката си.

- Моля? Защо? - Не можеше да повярва.

Джехьон си беше тръгнал преди изобщо Дойонг да е предприел някакви действия. Смяташе след участието си да му изпееш лично на него тази песен, защото и без това тя беше за него, и да му признае чувствата си.
Но сега беше невъзможно. Джехьон си тръгна, както и надеждата на Дойонг да са заедно.

Може би така беше по-добре. Нямаше да бъда отхвърлен лично.
Нямаше да го боли толкова.

- Хайде, Дойонг. Трябва да тръгваме.

Момчето кимна.
Гърдите му горяха.
Пулса му се качи до главата.
Не можеше Джехьон да го направи?
Трябваше да се сбогува?
Така щеше Дойонг да има шанс да му изпее песента и да му признае чувствата си.
Защо си тръгна, просто ей така?
_______________
- Вземи. - Мениджъра му му подаде лист. - Това са въпросите, които ще ти зададе Елън Уинерс. Прочети ги и осмисли отговорите си.

Дойонг му кимна, прочитайки въпросите на листа.
Беше зад сцената на предаването от трийсет минути и още не се беше срещнал с Елън Уинерс.
Имаше някакво напрежение в него и трябваше да се отърси от него преди да запее песента.

- Дойонг. Радвам се, че най-накрая се запознахме.
Дойонг погледна към човека до него.

Елън Уинерс беше висока и слаба жена. Косата ѝ беше светло кестенява, а кожата ѝ беше по-тъмна от неговата.
Беше със светъл гланц за устни, блестящ на светлината.

- Аз също. Много се притеснявам.

- Бъди спокоен. Няма от какво да се притесняваш. Предаването ще свърши преди да се усетиш. Даже после ще ти се иска да не беше свършило. - Усмихна му се.