Life behind the mask

Глава 3

Ще се омъжи за..... моят шеф - Деймиън-рече майка ми

-Какво, мамо, не може да го направите, та аз съм на 18. Тепърва ще влизам в университет. Ще устройвам живота си. И чак след 10 години може би, казвам може би ще се омъжа.

-Скъпа-подхвана мама - съжалявам, но се налага. Искаш или не, вече съм говорила с човека и сме насрочили дата за сватбата. А тя е след две седмици.

-Но защо мамо, защо го направихте? Защо, защооо-сложих ръце на тила си и започнах да маршерувам из сумрачната стая.

-Налагаше се. Той така да се каже има достатъчно средства, за да те издържа. Да покрие разходите за университета ти. А ѝ също да ни подпомогне парично мен и баща ти.

-Не мамо, няма да участвам в това, няма да се продам за пари. Предпочитам да работя по цял ден, за да ви издържам и да покривам разходите по обучението ми.

-Скъпа, не можеш. Дори и по цял ден да работиш не можеш. Все някога ще се измориш и няма да можеш да продължиш. - и ме гледаше с мъка в очте

-Не мамо, няма да се омъжа. - заявих

Ненадейно баща ми стана от стола си и отиде до кухнята. След малко се върна с нож в ръката. Изведнъж хвана мама за косата и опря ножа във врата ѝ.

-Слушай, какво малката. Ако не се омъжиш. Ще убия теб и майка ти. Разбра ли. Питам разбра ли! - ярост се четеше в очите му и една вена на тила му беше изпъкнала

-Д-да щ-ще се омъжа, само не наранявай мама - казах с треперещ то страх глас, още малко и щях да се разплача

Пусна мама, а тя се свлече на земята. Веднага отидох до нея и я прегърнах силно.

-Добро момиче а сега отивай в стаята си горе. - гневът му още изскача ше от него на талази, и се усещаше гневна нотка в гласа му

-Послушай го скъпа, върви. - мама беше със насълзени очи

-Добре, но вмимавай с него, чу ли ме - още веднъж я, прегърнах и целунах след това я оставих да седне на един стол

-Добре, мила. - милата ми майчица какво отношение търпеше

Тъкмо тръгвах да се качвам по прогнилите стълби към втория етаж и чух, че падна нещо. Най - вероятно вазата, която мама ми беше подарила за 15 рожден ден. Беше ми много скъпа, но не колкото мама. Мама беше смисълът на съществуването ми. Винаги се стараех да се вслушвам в думите ѝ, да не правя пакости и винаги гледах да я зарадвам с нещо. А това нещо беше моят успех в училище. Бях най-добрата по редица предмети сред които: математика, физика, химия, литера и рисуване. Обожавах да рисувам.