Няма зла вещица с добро сърце

Част 1

Белият сняг бавно падаше на земята.Снежинките тъй изящни и блестящи,наподобяващи онази малка частица надежда,се рееха в необятното синьо небе.Виеха се дружно в невероятен танц.След това прекрасно изпълнение те падаха безпомощно в калта,потъваха без изход,разтапяха се..Надеждата бавно се изпепеляваше,избледняваше с всяка изминала секунда.Всичко бе пусто,нямаше жива душа.Само силуета на едно малко дете се различаваше от дългите дървета,които се извиваха в страховити форми.Корените се вплитаха едни в други,сякаш искаха любовта им да трае вечно.Малкото дете се движеше безцелно,беше бяло,като снежинка и с руси коси,които се спускаха по раменете й.То се движеше бавно,беше й студено.Опитваше се да се стопли с чаршафа,с който Мери я беше завила.Няколко сълзички се спуснаха по невинното й лице.Зад себе си влачеше малкото си мече.То беше окаляно и мръсно,но защо продължаваше да го пази?Момичето спря,взе мечето си и седна с него до едно дърво.Гушна го и започна да плаче.

-Къде е Мери,Къдълс?Какво ще правим без нея!Липсва ми.

Детето забърсваше сълзите си с белия чаршаф.Вътрешно се разкъсваше.

-Това е краят ни,Къдълс...

Момичето легна,все още гушнала мечето.Сгуши се до дървото с тракащи зъбки.

Снежинките бавно изтляха и гъста мъгла замести красотата им.Сега сива линия разделяше гората.Млада жена прекоси границата.Беше натоварена,спря до дървото и видя премръзналото дете.

-Милостиви Боже!

Повдигна момичето на ръце.

-Ела,миличка.

Взе багажа и с последни сили продължи по пътя си.

След няколко пътечки по надолу се виждаше малка къщурка.Жената похлопа на вратата.Мъж я посрещна.

-О,Пенелопе..

Пое момичето и я внесе вътре.

-Намерих я в гората.Беше до едно дърво.Сърце не ми даде да я оставя сама в този кучи студ.

Положи детенцето на диванчето и започна да стопля ръчичките й.

-Пенелопе,тя е измръзнала.

-Том,моля те!

Мъжът тежко въздъхна.Хвана детето и я прегърна.Откъсна мечето от ръцете й и я заведе до камината.Така стояха двамата с часове.Изведнъж се чу пропукване и малкото момиче вдъхна от свежия въздух.