✓7

42 10 2
                                    

Последната лекция на Кихюн за днес вече приключваше,и той нямаше търпение да се върне в стаята си.

Но щом излезе от залата,той се вцепени от страх.

Хосок стоеше пред вратата и чакаше,а Мисаки бе зад него,и чакаше Кихюн,както обикновено.

Щом много от студентите видяха Шин Хосок,те започнаха да си шушукат по между си.

Кихюн реши да се скрие в една групичка от негови състуденти,за да избегне Уонхо.

Но това не свърши желания ефект,защото Хосок го видя и хвана за лакътя,и го издърпа към себе си.

Шушуканията започнаха да стават все повече и повече.Явно ще има нова слухове в най-скоро време.

Лицето на Кихюн бе почервеняло като домат и не смееше да погледне към Хосок.

-Дойдох да видя дали си добре след снощи.Не беше много адекватен.-каза загрижено Уонхо.

Лицето на Кихюн беше станало още по-червено от преди малко.

-Добре съм.Благодаря ти,че ме прибра.-каза тихо Кихюн без да го погледне.

Червенокосия младеж се срамуваше от себе си,заради снощи.

Само да не се беше случвало всичко това.

-Няма за какво.-Хосок махна ръката си от тази на по-малкото момче и тръгна нанякъде.

Мисаки веднага зае като клюкарка мястото от преди малко на Хосок.

Тя знаеше,че на Кихюн не му се говореше много и реши да не го напряга повече.

-Искаш ли да си вземем нещо за ядене?-реши да смени темата,за да накара другия да се чувства по-добре.

Кихюн не каза нищо и само кимна в знак,че е съгласен.

Поне имаше време да прекара малко повече приятно време с Мисаки без да говори за снощи.

Но той се досещаше,че Минхюк нямаше да го остави намира докато не му разкаже.

double dare || monsta xNơi câu chuyện tồn tại. Hãy khám phá bây giờ