Телефона звъни..Ухх...забравих ,че си направих аларма..
Чим:Изключи гооо..Спи ми сее..
Мел:Ти тихо там..
Изключих алармата и реших да ставам веднага..
Чим:Къде отиваш?
Мел:Трябва да ставам..Мима и Ивана сигурно вече са станали..
Чим:Само още една минутка..Моля..
Мел:Не..Чао..
Чим:Ама..
Взех си дрехи и се оправих..Слязох долу..Там беше само Ивана..
Мел:Добро утро..
Ив:Добро..Аа..Мима не е ли с тебе?
Ив:Мел:Не..аз си мислих ,че сте слезли вече..Аде да я събудим..Може още да спи..
Ив:Айде тогава..
Качихме се с Иванчу..Чукаме..Ма никой не отговаря..
Ив:Оо..я аз влизам..Не ма интересува спи или не..Тряа става!
Връхлетяхме в стаята ѝ..И какво да видим..Дрехите и на двамата земята..Тя наща от горе му..
Ив:Мариооооо...Ставай веднага!!!
Мин:Ммм...
Мел:Не ми мънкай ве..Ставай!!
Мин:Аа..Чай излезте на вън! Ей сега идвам!
Ив:Чакаме тука!
Кук:Не мисля,че искате да чакате тука..
Мел:Иванчо ела да слезем..Па ти Марче..Малее..
Веднага щом излязохме от стаята на семейство Зайци,почнахме да са хилим като луди..
Ив:Малее..
Мел:Горките..
Ив:Физиономиите им бяха безценни..
Мел:Мале..аде да праим закуска..
Ив:Айде..
Започнахме със закуската