The boss of the mafia

8•плана

Гледна точка на Джак
Седях и чаках Нейтън да се появи.След малко чух звъненето на звънеца. Станах и му отворих.
- Здравей-казах аз.- Здравей- отвърна ми той и го поканих да седнем в хола. - Измислил ли си план? - попитах аз като обикалях нервно напред назад.
-Да, но не знам дали ще се получи. -каза той. - Какъв е той?- попитах вече започнал да губя търпение. -Ще проследя гривната на Кейтлин и ще разберем къде е тя. След това ще съберем мойте и твойте хора е ще тръгнем натам. - каза той. - Плана не звучи зле. - казах аз. - Тогава да действаме. - каза Нейтън. Извиках Логан понеже той разбира от тези неща.
-Откри ли я? - попита аз. - Трябва ми още време. - каза Логан. -Колко време всяко секунда е важна. - развиках се аз. - Джак успокой се. Ще я намерим. - каза Нейтън. След това аз седнах на дивана и не казах нито дума.
-Намерих я. - каза Логан. -Къде е?- попитахме аз и Нейтън в един глас. - В една изоставена сграда в гората. На един час от града е. - каза Логан и аз звъннах на мойте хора да се подготвят. Нейтън също звънна. Разбрахме се да се чакаме пред склада ми. Казах на Нейтън и тръгнахме заедно.
Гледна точка на Кейтлин
Събудих се от отварянето на вратата. Там естествено беше  Оливар. Който ми носеше храна.
-Вземи да ядеш. Не си яла нищо. - каза той като ми подаде сандвича.Аз го погледнах тъпо, все пак бях със завързани ръце.
-Първо как да ям като съм със завързани ръце и второ няма да ям това от къде да знам, че не си сложил нещо отровно. - казах аз на един дъх. -Ако исках да те убия вече щях да съм го направил и второ аз ще те нахраня.- каза той като се подсмихна. -Няма начин ти да ме храниш. - развиках се аз, а той стана и ми удари шамар. -Внимавай как ми говориш. За наказание няма да ядеш. - каза той и си седна на стола. Аз не казах нищо само се надявах да ме спасят по бързо.
-Така като гледам никой не те търси. - присмя се той. - Само ти така си мислиш. - измрънках аз и повече никой не каза дума.
Гледна точка на Джак
Когато дойдоха всички аз им разказах плана и кой какво ще прави. Моята задача беше да спася Кейтлин и ще го направя. Взехме оръжията и се качихме по колите и тръгнахме към сградата.
След един час
Вече пристигнахме и сега ще обградим сградата. С Нейтън и Логан разбихме вратата и влязохме. Нямаше никой на първия етаж затова се качихме на втория. Там имаше бодигардове започнахме да се стреля ме. След като убихме всички се разделихме аз се качих на третия етаж, Нейтън на четвъртия и Логан на петия. Изпратих мойте хора с Логан, а другите с Нейтън.Започнах да я търся влизах във всяка стая която видя. Накрая я намерих беше завързана на един стол бузата и беше червена. Да има късмета да я е докоснал.
-Кейтлин добре ли си? - попитах я  аз шепнешком. -Д-да добре съм. Сега може ли да ме развържеш. - попита тя. Аз само кимнах. Развързах я а тя ме прегърна.
-Благодаря, че ме спаси. - прошепна тя. -За теб винаги. - казах аз и тя се усмихна. Тръгнахме по коридора, а аз се оглеждах за Оливар случайно да не се появи.
-Джак внимавай. - каза Кейтлин и тогава чух истрел и Кейтлин се струполи на земята. Кейтлин моля те не ме оставяй, дръж се знам че си силна - говорех и аз. -Джак не се тревожи искам да знаеш,че за толкова малко време се превърна голяма част от живота ми. - каза тя като след това си затвори очите. Аз я взех на ръце и започнах аз тичам надолу по стълбите. Видях се с Нейтън и му показах с поглед, че ще я отведа в болница. Заведох я и докторите веднага я вкараха в операционната.
Неутрална гледна точка
Докато Кейтлин се бореше за живота си Джак беше объркан с чуствата си. Молеше се се тя да е добре.Той започнал да обича Кейтлин,но не го осъзнавал докато тя не се хръвлила пред него, защото Кейтлин също го обичала въпреки, че и тя не го осъзнавала.
Здравейте ето я и новата глава. Получи се малко дългичка и скучна. Съжалявам ако има грешки. Чао за сега. Целувки 💋💋
Н. Я. ❤😘❤