Dust Bones { Bulgarian }

001

Начални герои :

Хари Стайлс като себе си 

Никола Пелтз като Каталина Гейтс [ главното момиче ]

Николас Кейдж като Господин Гейтс 

Лиам Пейн като себе си

Брадли Купър като Рай Дикър

Зейн Малик като себе си

Клоуи Моретз като Пейдж Гейтс 

_______________________________

ЧУДИХ СЕ какъв би бил животът ми, ако баща ми не беше човекът, какъвто беше. Въпреки професията му, аз съм напълно отдадена да го обичам като негова дъщеря, която съм. По-малката ми сестра Пейдж обаче имшеа други планове. Рядко напуска дома си, застрашена от малките неща на света. Най-малките неща я засягат по много по-големи начини и винаги съм се страхувала, че тя ще се отдалечи от нас.

Докато затварях вратата на колата си, веднага разбрах точния брой пушки, насочени към мен, и барела на пистолетите, които ме очакват; 64. Мъжете отпред отпуснаха напрегнатите си рамене, щом видяха кой е. Проправих се към тях, оставяйки ги да ме водят до мястото, където е баща ми.

- Добър ден, госпожице Гейтс - един от мъжете, които познавах като Гетор, ме поздрави.

Засмях се тихо, оставяйки ръката ми да почива на рамото му.

- Само защото баща ми каза, че винаги трябва да ме поздравяваш, не означава, че трябва да го правиш.

Той се присмя малко, закачливо в присъствието на недоволството.

 - Учтиво е да се направи.

Горещият, мексикански въздух стана далечен, когато влязох в климатизираната къща. Татко имаше нещо за горещи или тропически райони. Винаги купуваше луксозни имения навсякъде, където ходеше и обичаше да ходи. Въздъхнах дълбоко на себе си, знаейки, че причината, поради която съм тук, не е, защото той искаше да ме поздрави или да види как се справям. Но понеже той искаше да отида някъде. Постоянно се премествам на места заради предпазливостта му с моята безопасност. Не бих го обвинила обаче. Радвам се, че все още е загрижен за моето благополучие.

Не бях изненадана, когато влязох в къщата. Всичко беше според начина, по който баща ми искаше. Мебелите бяха в тъмно, почти черно дърво. Стените бяха безупречно покрити в наситен пурпурен цвят. Всяка стая беше просторна и имаше коридори, водещи към други различни стаи. Не бях очарована от избора му на красив декор или от начина, по който мраморните подове блестяха, защото бяха търкани, докато не бяха непорочни. Той е човек за съвършени неща и не прави грешки.